Мина повече от час, преди отрядът, който щеше да тръгне с Матю, да се събере на брега. Бяха двадесет души, включително Дик Марлоу — до един въоръжени и готови за битка.
Вече се стъмняваше и стомахът на Лили започна да къркори от глад. Никой не се беше сетил да й донесе малко задушено от костенурка — добре дошло за нея, защото тъкмо това желаеше най-много. Замоли се пиратите изобщо да забравят за нея и да напуснат острова. За съжаление, май нямаше да стане така. Френчи взе да й обръща внимание, хвърляйки й безсрамни погледи, докато надигаше бутилката с ром. Лили знаеше за какво говорят пиратите, защото дочуваше откъслеци от разговорите, засягащи очевидните й природни дадености, след което неизменно избухваше дивашки смях.
Тя затвори очи и се опита да мисли за Матю. Питаше се къде ли е той сега и какво ще стане с него, ако се натъкне на пиратите. Единствената й утеха бе, че Матю е твърде хитър, за да влезе съзнателно в бърлогата на морските разбойници. Надяваше се той да не реши да излезе сам срещу целия екипаж на „Черната птица“ и се замоли дано да реши да не се показва, каквото и да става с нея. Лили обаче достатъчно добре познаваше Матю, за да знае, че той няма да я остави на милостта на пиратите, ако разбере какво става тук. Ако видеше, че тя е в опасност, щеше да пренебрегне всичко, което го застрашава, за да я спаси. И щеше да предизвика собствената си смърт.
Накрая се случи и това, от което Лили най-много се страхуваше. Френчи се приближи към водата, с показни жестове си изми ръцете и лицето и се запъти, олюлявайки се, към нея.
— Дай й да разбере! — извика Дули и направи неприличен жест.
Мъжете един през друг започнаха да дават всевъзможни съвети, от които Лили цялата се изчерви.
Тя затаи дъх, когато Френчи спря на няколко инча от нея, застанал с широко разкрачени крака и скръстил ръце на широките си гърди.
— Да не би да помисли, че съм те забравил, скъпа?
— Надявах се — отвърна тя през зъби.
— Никой никога не бива да казва, че Френчи Байо пренебрегва красивите жени.
Лили си пое дъх разтреперана, когато той извади ножа си и преряза въжетата й. Последва миг на силна болка, но тя бързо я преодоля. Не можеше да си позволи да отслаби бдителността си, защото знаеше какво с намислил да прави пиратът с нея.
— По едно време реших да почакам, за да те взема в удобното си легло на борда на „Черната птица“ — изрече той, — но сега разбрах, че твърде силно те искам.
Той сграбчи китките й и я изправи на крака.
— Къде ме водиш?
— Освен ако не искаш моите хора да гледат, скъпа, реших да отидем малко по-навътре в гората.
— Никъде не отивам с тебе — каза тя, отказвайки да помръдне от мястото си.
Грозен кикот се изтръгна от гърдите на Френчи.
— Нямаш избор.
Той я грабна на ръце и я метна на рамото си като чувал картофи. Когато тя заудря с юмруци по гърба му и започна да рита, той й нанесе няколко силни удара по седалището. Останалите пирати избухнаха в гръмък смях, докато той се отдалечаваше сред дърветата. Нямаше представа, че враждебни очи следят всичките му действия, както и тези на изпълнения със завист пиратски екипаж.
— Остави това копеле на мене — изръмжа Матю през зъби. — Ако е направил нещо на Лили, ще го накарам да страда така, че садистичните му игрички ще изглеждат безобидни.
Той се втурна напред, но Дик Марлоу го възпря.
— Ще го хванем, капитане, но трябва да се отдалечи от хората си. Тогава ние двамата ще тръгнем след него, докато другите нападнат останалите на брега. Те са почти четиридесет срещу нашите двадесет. Винаги си ни съветвал, че трябва да прилагаме изненада, когато сме по-малобройни.
Матю и хората му бяха пристигнали преди няколко минути и се бяха скрили в гъстите храсти, наблюдавайки какво става на брега. Почти веднага видяха къде е Лили и разбраха, че не могат да се приближат неусетно, защото Френчи вече се беше запътил към нея. Съвсем ясно беше какво смята да прави, когато я вдигна на рамо и се запъти към гората.
— Нямаме никакво време за губене — прошепна Матю, когато Френчи се скри в гората с Лили. — Явно хората му са се напили и не очакват атака. Аз тръгвам след Френчи, а вие се промъкнете изотзад и ги обезвредете.
— Ще дойда с тебе — настоя Дик.
— Не, мога и сам да се справя с тоя негодник. Ти трябва да водиш другите. Само ми дай десет минути да настигна Френчи и тогава атакувайте.