Дик изглеждаше разочарован, но не протестира.
— Тъй вярно, сър. Късмет.
— И на вас, господин Марлоу.
Матю се сниши и се запромъква безшумно в тъмнината. Стъпките му бяха толкова тихи, че нито един лист не изшумоля, за да издаде движенията му.
Лили разбра, че няма смисъл да пищи, затова пазеше силите си, за да се бори с Френчи. Рамото му се забиваше болезнено в стомаха й, седалището още я пареше от силните му удари, но това в момента не я притесняваше особено. Навлязоха в гората и Френчи можеше всеки момент да я тръшне на земята и да я похити. Пиратският капитан беше едър, силен мъж и лесно щеше да превие съпротивата й, но Лили възнамеряваше да се бори до последен дъх. Как би могла да понесе той да я изнасили, след като беше познала нежността на Матю?
Къде е Матю, питаше се тя отчаяно. Трябваше вече да се е върнал. Слава богу, че не беше. Представяше си го как нахлува в пиратското свърталище и пада убит. Изведнъж мислите й се разпаднаха на милион парчета, когато Френчи я тръшна на земята и се изправи над нея. В осветената от луната тъмнина тя виждаше алчната му усмивка и почувства похотливите му намерения като физически удар, докато той бавно сваляше елегантния си жакет.
— Сега, малката ми, ще видим колко си опитна. Можем да го направим без много шум, а можеш и да се бориш. Както и да е, аз ще съм победителят. Никога не съм се притеснявал да бия жени, така че ако решиш да се бориш, обещавам ти, че ще съжаляваш.
Той посегна и раздра тънката и риза от деколтето до полите. Лили изпищя, съзнавайки, че виковете й без съмнение представляват удоволствие за неговите хора, но не можеше да се въздържи. Когато Френчи се отпусна на земята до нея, тя сръчно се изтърколи. Но победата й беше краткотрайна, защото той я сграбчи грубо и я дръпна под себе си.
— Дойде времето, скъпа. Отвори си краката.
— Твоето време дойде, Френчи, махни се от жена ми.
Стреснат, Френчи изви глава нагоре и черните му очи блеснаха зловещо.
— Кой смее да се намесва? — изрева той.
— Матю Хоук — изсъска Матю. — А ти извърши непростимия грях да пипаш жена ми.
Матю държеше нож в дясната ръка, напрегнат и изчакваш Френчи да предприеме първия ход.
Френчи се отпусна назад на пети и се взря замислено в Матю. Изглеждаше спокоен, но Матю знаеше, че вътрешно е напрегнат като струна и само чака точния миг, за да скочи.
— Матю Хоук — повтори пиратът, привидно развеселен. — Чувал съм това име. Носят се слухове, че британците са определили голяма награда за главата ти. Твърде много техни кораби си пленил, за да ти позволят да продължиш да вредиш на корабоплаването им.
— Стани, Лили — каза тихо Матю, — и се дръпни от това пофранцузено копеле.
Лили се изправи и се приближи към Матю. Не можеше да повярва, че той е тук. Нима не знаеше, че намесата му в този момент е равнозначна на смърт? Дори да победи Френчи, трябваше след това да се справи с целия му екипаж.
— Ти си смел мъж, Матю Хоук — проточи лениво Френчи, — макар и глупав. Целият ми екипаж е на брега и ме чака да се върна. Докъде ще стигнеш на този малък остров? Не можеш да им избягаш. Ти и жена ти ще бъдете убити. Ако наистина ти е жена.
Злобното му подхилване намекваше, че не вярва на думите на Матю, че Лили е негова съпруга.
— Матю, вярно е — намеси се разгорещено Лили. — На брега има около четиридесет души. О, защо не си остана скрит, когато видя какво става?
Той се усмихна с такова влудяващо спокойствие, че на Лили й се дощя да го удуши. Нима не разбираше, че е в опасност и може да загуби живота си?
— Не ми харесва това копеле да те опипва, Лили. Направи ли ти нещо? Ако те е наранил, ще му отрежа пръстите, после ръцете, после ще го режа на парчета, докато не умре бавно.
Лили потръпна.
— Не, не ме е наранил.
— Мъртъв си, Хоук — изсъска Френчи, надигайки се бавно. — Много си смел, приятелю, но не разполагаш с никакви подкрепления.
Изведнъж откъм брега се чуха викове и Френчи се намръщи озадачен.
— Положението не е точно такова — изрече Матю бавно и с наслаждение. — И не съм ти никакъв приятел. Това, което чуваш, са моите хора, които нападат твоите. Изненадата е на наша страна и екипажът ти вече е победен и разоръжен.
Лили си пое дълбоко дъх.
Френчи се извърна с лице към Матю, със заплашително потъмнели очи и лице, пурпурно от гняв. Посегна към камата на колана си.
— Хайде, Френчи, много ми се ще да те разцепя отгоре надолу. Ако мислиш, че не мога, пробвай.
Вслушвайки се в шума, идващ откъм брега, Френчи чу виковете на ранените и разбра, че неговите хора са твърде натъпкани с храна и ром, за да се борят. Беше и достатъчно хитър, за да осъзнае, че няма смисъл сега да предизвиква Матю. Отпусна ръце. Когато иззад дърветата се чу гласът на Дик Марлоу, който викаше капитана си, пиратът разбра, че е постъпил разумно.