— Къде сте, капитане? Добре ли сте? — викаше Дик, пробивайки си път през храсталака.
— Насам, Марлоу — отвърна Матю. Не изпускаше Френчи от поглед, нямаше му никакво доверие. — Погрижихте ли се за екипажа на „Черната птица“?
— Да, капитане, всичко е наред — отвърна Дик с радостен тон. — Сега се преброяват колко са оцелели. А с него какво да правим?
Махна с ръка към Френчи, внимавайки да не поглежда към Лили, която стоеше зад Матю и неуспешно се опитваше да се прикрие с жалките останки от ризата си.
— Френчи ще отиде при екипажа си на брега. Когато пристигне „Морският ястреб“, оцелелите пирати ще бъдат оставени на острова, докато не дойде друг кораб, за да ги спаси. Ако бъде английски, всички ще увиснат на бесилката. Конфискувам този кораб и нареждам половината от нашия екипаж да се прехвърли на „Черната птица“.
— Вземаш ми кораба? — ахна Френчи.
— Ще ми свърши добра работа — отвърна Матю. — Още един кораб, с който да воювам против англичаните. Заведете Френчи на брега, господин Марлоу, но първо, моля ви, заемете ми палтото си. Ризата ми е също толкова прокъсана, колкото и тази на Лили, и не бих искал тя да се притеснява пред екипажа ми.
— Разбира се, капитане — отвърна бързо Дик, свали жакета си и го подаде на Лили. — Смея да кажа, госпожо Хоук, че се радвам да ви видя жива и здрава. Когато видях наблизо „Черната птица“, нямах представа, че ще хвърли котва точно при този остров.
После той взе оръжията на Френчи и го подкара към брега с острието на собствената му кама.
Лили погледна към Матю за обяснение. Но в момента той нямаше търпение за много думи, а просто я сграбчи в прегръдките си и я притисна здраво.
— Едва не полудях, когато Дик ми каза, че са забелязали „Черната птица“. Имах ужасното предчувствие, че ще изберат тъкмо този остров, за да попълнят запасите си от прясна вода и плодове.
И в следния миг той я зацелува по устата, брадичката, носа, показвайки й с действията си колко се е уплашил за нея. Толкова хубаво беше да се чувства защитена в обятията му, че тя се разтопи, отвръщайки на целувките му с пламенност, която красноречиво говореше за любовта й към него. Матю нерешително прекъсна целувката, осъзнавайки, че сега не е нито времето, нито мястото за тези нежности. Щяха да имат много време по-късно, когато останеха насаме.
— Колкото и да съжалявам, че спираме, любов моя, — каза Матю, — налага се. Хората чакат заповедите ми на брега.
Хвана я за ръка и я поведе към брега, където екипажът му беше подчинил пиратите бързо и експедитивно, което говореше много добре за умелото ръководство на Матю. Пиратите бяха вързани по двама, заедно с капитана си, и бяха оставени да лежат на пясъка.
— Какви са заповедите ви, капитане? — запита Дик, когато Матю и Лили се приближиха към него.
— Пратихте ли хора на „Черната птица“? — запита Матю.
— Да, сър, и те сигнализираха, че корабът е обезопасен. Само трима са били оставени на борда да го пазят.
— Кога очакваш да пристигне „Морският ястреб“?
— Ще бъде тук на разсъмване, за да ни вземе.
— Кажи на хората да се разположат за тази нощ на брега. Утре ще решим кой ще плава на „Черната птица“ и кой ще остане на „Морския ястреб“. Ние с Лили ще прекараме нощта в заслона, който построих край езерото.
Ръка за ръка, Матю и Лили се отдалечиха в светлата лунна нощ към заслона, който бе техен дом толкова дълго време, че тя вече бе загубила броя на дните и седмиците. Винаги щеше да пази нежно чувство към това малко късче от рая, където Матю за първи път й беше казал, че я обича. Беше щастлива тук и се страхуваше от бъдещето, което ги очакваше. Толкова лесно беше да обичаш и да си обичана на този пуст остров, където нямаше нищо и никой друг, само тя и Матю. Положението щеше ли да се промени, когато се върнеха в цивилизования свят? Навярно, предположи тя, питайки се дали някога ще бъде пак така щастлива.
— Толкова си тиха, любов моя — каза Матю, когато спряха до заслона. — Човек би помислил, че не ти се иска да напуснеш острова.
Лили прехапа долната си устна, за да не види Матю, че трепери. Честно казано, страх я беше да замине оттук.
— Толкова бях доволна тук, Матю.
Строгите черти на лицето му се разляха в усмивка.
— Аз също, но всички хубави неща си имат край.
— Точно от това се страхувам — изрече тя с тежка въздишка.
— Обичам те, Лили, няма от какво да се страхуваш. Пак ще отида на война, но след това ще си дойда при тебе. Кълна ти се.