— Заклеваш ли се да ми бъдеш верен? — осмели се да запита Лили.
— Дори и това — отговори тържествено той. — А сега, ако стоиш мирна известно време, ще ти покажа колко много те обичам.
Лили не протестира, когато той смъкна жакета на Дик Марлоу от раменете й съблече скъсаната й риза.
— Толкова си красива — изрече той благоговейно. — Тялото ти грее под лунната светлина. Искам завинаги да те запомня такава.
И започна да я целува, вплитайки пръсти в косата й, за да я задържи, докато похищаваше жадно устата й. Ръцете й се обвиха около врата му и тя се отдаде свободно, почти отчаяно, разбирайки, че вече няма да има Матю само за себе си. Ако се върнеше на война, можеше да го загуби завинаги. И двамата съзнаваха това и този факт придаваше някаква фаталност на любенето им, каквато досега не бяха изпитвали.
Сърцето на Матю биеше диво в гърдите му, когато се откъсна от нея и отстъпи, за да свали дрехите си. Лили го наблюдаваше как смъква окъсаната си риза и събува обувките и панталоните си. Беше силен, здрав и мускулест, невъобразимо мъжествен. Според нея никой не можеше да се сравнява с неговото прекрасно оформено тяло. Оскъдното хранене само с плодове и риба беше закалило и без това здравата му физика.
Очите й се плъзнаха надолу, по широките му гърди, задържайки се за един бездиханен момент на тясната извивка на хълбоците, преди да слязат още по-надолу към онова място, което й доставяше толкова удоволствие. Той вече беше в ерекция и Лили си пое дъх на неравни тласъци, когато Матю се приближи към нея, позволявайки й да почувства силата на любовта му. Лили внезапно поиска да го докосне и протегна ръка, обгръщайки твърдия му член в дланта см. Измъчен стон се изтръгна от устните на Матю и Лили дръпна ръка.
— Не, о, господи, не спирай!
Той върна ръката й на място, придържайки я със своята. После й показа движението, което му доставяше най-голяма наслада. Тя го усвои веднага и започна да го гали, докато дъхът му взе да излиза с къси, задавени пъшкания. Той я спря.
— Стига, любов моя, искам и аз да ти доставя удоволствие.
Двамата влязоха в заслона и легнаха на постелката от мека трева и листа, която Матю беше направил. Лежаха на хълбок, обърнати с лице един към друг, и Матю започна да я гали с бавни, възбуждащи движения. Гърдите, коремът, краката, нежното място между бедрата й. Въздухът се изпълни с тихите й пъшкания и накъсаното й дишане. Когато той взе едното й зърно в устата си и го подразни с върха на езика си, а после го обхвана плътно с уста и го засмука, Лили едва не изгуби самообладание. Когато пръстите му се вмъкнаха в нея, тя извика:
— Матю!
— Още не, любов моя, твърде рано е. Искам да отдам почит на всеки инч от тебе.
И той го направи. Лили хлипаше и стенеше в агония, когато Матю най-накрая се съжали и влезе в нея. Страстта и самообладанието му бяха великолепни, докато отвеждаше себе си и нея към най-съвършената кулминация, която някога бяха постигали.
— Събуди се, любов моя, „Морският ястреб“ отдавна пристигна, но ти спеше толкова дълбоко, че не исках да те будя до последната минута.
Лили промърмори нещо неразбираемо и се обърна по корем. Когато Матю я тупна по седалището, тя изписка възмутено и му хвърли яростен поглед.
— Махай се, Матю.
Нисък смях се раздаде в гърдите му.
— Време е да тръгваме, любов моя.
Да тръгваме.
Самата дума предизвика тръпка у Лили. Но тя бързо я прогони и намъкна дрехите, които толкова грижливо беше пазила. Бяха в ужасно състояние, но поне сандъкът й се намираше на борда на „Морския ястреб“ и тя скоро щеше да се облече както подобава.
След малко тя тръгна заедно с Матю към брега, където се бяха събрали моряците. Дик Марлоу беше определен за капитан на „Черната птица“, преименуван на „Лейди Хоук“ в чест на Лили, и гърдите му се издуваха от гордост. Няколко моряци от „Морският ястреб“ бяха определени за временен екипаж; двата кораба трябваше да се срещнат в Насау, където Матю се надяваше да набере достатъчно нови хора за двата екипажа. После смяташе да отведе Лили в Ню Орлиънс, където би могла да дочака края на войната при Сара и Джеф. Стига пристанището да беше още отворено за американските кораби.
Лили беше смаяна, когато Матю й каза, че се е качил на борда на „Черната птица“, докато тя е спяла, и е открил цяло съкровище в каютата на Френчи. Златни монети, скъпоценни украшения, сребро и произведения на изкуството, заключени в здрави сандъци. След като го поделеше с екипажа си, пак щеше да бъде достатъчно богат. Стига да успееше да го закара на сигурно място, преди нещо непредвидено да се е случило с него или с кораба му.
— Никога повече няма да се тревожим за пари, любов моя — каза Матю, докато я настаняваше в лодката, която щеше да ги откара до „Морския ястреб“.