Не, нямаше да се тревожи за пари, премисляше безмълвно Лили. Парите бяха най-малката й грижа.
16
Каютата на Матю на борда на „Морския ястреб“ донесе на Лили и сладки, и горчиви спомени, но не можеше да се сравнява с месеците на екстаз, прекарани на райския им остров. Сега Матю почти нямаше време за нея, докато плаваха към Насау, следвани от преименувания „Лейки Хоук“. В ума на Лили се мярна въпросът, дали Френчи и екипажът му ще бъдат спасени, но бързо забрави за това. Не си струваше да се тревожи за този пират, реши тя.
Времето, което прекарваха заедно Лили и Матю, не се губеше в думи — вече си бяха казани достатъчно много неща на острова. И двамата разбираха, че времето им е по необходимост ограничено и скоро ще се разделят. Не можейки да понесе мисълта за раздялата, която можеше да бъде и завинаги, те се любеха с отчаяние, каквото досега не бяха познавали.
Стигнаха Насау след четири дни и Матю отново отказа да заведе Лили на брега, но този път тя не започна да се тревожи, че той ще посещава местни проститутки, защото знаеше, че му е останала съвсем малко енергия за други жени. Докато беше на суша, Матю успя да набере екипажи за двата кораба. Но получи и лоши новини. Един от корабите му, „Небесен ястреб“, беше потопен от британска фрегата. Загубата му го натъжи, особено гибелта на екипажа, но войната не правеше разлика.
Останаха в Насау повече от седмица. Преди да заминат, научиха, че на 11 септември 1814 победата на американците по вода при Лейк Чамплейн е попречила на англичаните да нахлуят в Ню Йорк през долината на река Хъдзън. Все още се говореше усилено за възможно сериозно нападение над голямо пристанище и като възможна мишена упорито се сочеше Ню Орлиънс.
„Морският ястреб“ и „Лейди Хоук“ тръгнаха от Насау в началото на октомври с попълнени екипажи. Матю се беше насочил към Ню Орлиънс, докато „Лейди Хоук“ под командата на капитан Дик Марлоу имаше за задача да пречи на британското корабоплаване. Планираха да се срещнат през декември на едно от островчетата близо до Флорида, ако дотогава войната не е свършила.
За съжаление на Матю, британската флота не се виждаше никаква, когато навлязоха в устието на Мисисипи и се отправиха към Ню Орлиънс. Лили стоеше до перилата, докато корабът приставаше до един от дългите кейове. Невъобразимата смесица от звуци и цветове по оживените улици непрекъснато привличаше вниманието й. Весело облечени негри с кожа във всякакви оттенъци — от абаносовочерни до светлокремави — бродеха свободно по пристаните. Жените носеха цветни тюрбани върху къдравите си коси и весело полюляваха поли пред пристанищните работници, карайки Лили да се смее на глас на духовитите им подмятания.
— Каква гледка, нали? — каза Матю, приближавайки се към нея.
— Бил ли си тук преди?
— Много пъти. Обичам Ню Орлиънс. Нищо не може да сломи високия дух на жителите му. Дори и сега, когато войниците на Андрю Джаксън са наводнили града, всичко е живо и весело.
Лили насочи вниманието си към облечените в синьо войници, които се подпираха на стените или се разхождаха безцелно по кея.
— Мисля, че слуховете за британско нападение са неоснователни — заяви тя. — Не видяхме никакви следи от британски кораби в залива.
— Да се надяваме, че имаш право — каза скептично Матю.
Знаеше, че упоритите британци са готови на всичко. Може би дори в този момент се събираха на някой усамотен остров наблизо, подготвяйки се за атака. Нямаше представа колко близо е до истината.
— Сара ще се изненада, като ни зърне — каза весело Лили. — Нямам търпение да я видя.
— Малката ми сестричка я чака голям шок — съгласи се Матю — Нямаме товари за разтоварване, така че не виждам защо да се бавим на кораба. Ще тръгнем веднага щом бъде швартован. Разделих сред моряците съкровището на Френчи и им дадох две седмици отпуск на сушата; спечелиха си го.
— Две седмици? — протестира Лили. — Трябва ли да заминаваш толкова скоро?
— Много време отсъствах от военните действия, любов моя, и сигурно разбираш защо трябва да бързам. Две седмици ще стигнат, за да се запасим с прясна храна, вода и амуниции, иначе бих тръгнал и по-рано.
— Сара ще бъде разочарована.
— Тя ще разбере. Имаш ли адреса й?
— Да, получих едно писмо от нея, преди да замина от Бостън. Двамата с Джеф живеят на улица „Дюмейн“ номер тридесет и едно.
След малко двамата слязоха на брега и Матю нае карета, за да ги отведе, заедно с багажа на Лили, до улица „Дюмейн“. Докато пътуваха през града, Лили не се отделяше от прозореца, попивайки калейдоскопа от гледки, звуци и миризми. Накъдето и да погледнеше, виждаше големи количества храни и оръжия, струпани на купчини. Това, както и многобройната местна милиция, напомняха, че градът е застрашен от обсада. Явно не всички бяха на мнение, че слухът за нападението е само шега.