— Колко… колко време ще останеш?
— Смятам, две седмици. Толкова време ми трябва да снабдя кораба с всичко необходимо и да се погрижа за някои малки поправки.
— Толкова скоро? — възкликна Сара. — Колко време не сме се виждали, Матю?! Всички знаят за безстрашните ти подвизи и аз много се тревожех. Не можеш ли да го убедиш да остане, Лили?
— Иска ми се да можех — въздъхна съжалително Лили.
— Още ли ти е неприятно, че се бия против твоите съотечественици? — запита Матю уж нехайно, но настоятелно.
Лили зае замислена поза.
— Не, вече не. Америка сега с моята страна и искам за нея свобода и справедливост не по-малко от вас.
— Не мога да повярвам, че чувам това — изрече възторжено Сара. — Винаги съм знаела, че вие двамата сте един за друг, но бяхте твърде упорити, за да си го признаете. Корабокрушението сигурно ви е вразумило.
Матю се ухили на Лили.
— Не знам за нея, но на мене със сигурност ми отвори очите. Тези месеци бяха най-щастливите в живота ви.
— И в моя — изчерви се Лили.
Докато те двамата се гледаха с изгарящи погледи, Сара почувства огромно облекчение и щастие заради новооткритата любов на Лили и Матю. Тя знаеше, че Клариса Хартли е в града, и се ужасяваше от мисълта, че Матю може отново да изостави съпругата си заради любовницата. Но сега, когато разбра, че Матю е твърде влюбен в Лили, за да го разсейва някаква стара страст, тя се успокои.
Дните отлитаха и Лили се отчайваше от бързия ход на времето. Само след броени дни Матю щеше да замине. Тя горещо се молеше дано съдбата бъде благосклонна и да го върне при нея жив и здрав. За съжаление, почти не го виждаше напоследък. Той се беше свързал с генерал Джаксън и сега участваше в обучението на цивилни доброволци, за да се създаде бойна сила, годна да се опълчи на британците, ако нападнат Ню Орлиънс, както се очакваше. Затова престоят му в града се проточи на три седмици, което беше добре дошло за Лили.
Странно нещо се случи в деня, когато тя излезе сама на пазар. Или се беше объркана, или наистина видя Клариса Хартли да се навърта пред къщата. Това я накара известно време да се тревожи, но тя не сподели с никого какво е видяла. Матю не й беше давал основание да смята, че й изневерява, и тя нямаше причина да го подозира или да го разпитва за бившата му любовница. В края на краищата Лили престана да мисли по този въпрос.
Един ден Матю й каза, че Жан Лафит, известен пират, когото жителите на Ню Орлиънс смятаха за герой, е предоставил цялата си флота на разположение на губернатора Клейбърн.
— Губернаторът веднага отклони предложението на Лафит — допълни Матю, поклащайки глава. — Този пират се смята за американски гражданин, но Клейбърн не му вярва Особено след като научи, че британците са обещали на Лафит тридесет хиляди лири, за да позволи на британските кораби да влязат в Баратария, островната му крепост южно от Ню Орлиънс.
— Може би Клейбърн постъпва мъдро — допусна Лили.
— Мисля, че предложението на Лафит е искрено — отвърна Матю. — Той иска да помогне в тази война, дори е казал, че ще подаде молба до самия Джаксън, за да воюва на страната на американците.
В края на ноември Матю съобщи на Лили, че „Морският ястреб“ е готов за отплаване и генерал Джаксън му е дал позволение да замине.
— Толкова рядко те виждах, Матю — оплака се Лили, когато научи новината. — Някои нощи дори не се връщаше у дома. Може би трябва да останеш в Ню Орлиънс и да чакаш нападението. Сигурна съм, че помощта ти ще бъде безценна за генерал Джаксън.
— Трябва да замина, Лили — каза тихо Матю. — Имам среща с „Лейди Хоук“ след няколко дни. Дик ще ме чака. Нямам търпение да видя как се оправя.
Тази нощ те се любиха до самозабрава, страстта им един към друг беше неутолима.
Стиснала тесните хълбоци на Матю с коленете си, Лили поемаше невероятната му дължина в тялото си, дишайки дълбоко, докато усещаше как се разтяга, за да го приеме. Матю леко надигна глава и пое в устата си едното набъбнало зърно, прокарвайки езика си по нежната пъпка, преди да го засмуче леко. Лили изстена, извивайки гръб, и пое мъжествеността му още по-навътре, дълбоко в себе си. Матю трепна, ритъмът му се засили в дива ярост, докато продължаваше да смуче и да дразни зърната на двете гърди. Изведнъж той се надигна и търкулна Лили под себе си, продължавайки да влиза и да излиза, без да спира.
Лили сведе глава и вкуси топлината на шията му, докосна с език меките къдрави косми по гърдите му, олюлявайки се на ръба на лудостта. Когато Матю пъхна ръка между двамата и намери чувствителната пъпка, скрита в гнездото между бедрата й, Лили извика, притискайки се към ръката му.