— Стига си се помайвал, момче, има много работа на палубата. За пръв път ли плаваш?
Морякът като че ли се чувстваше задължен да стегне юздите на младока, който изглеждаше като току-що напуснал училищната скамейка.
— Да — измърмори Лили с възможно най-дебел глас.
— Малко си млад, но ще свикнеш. Хайде, идвай, ще ти покажа какво още има да се върши.
Хвана я за яката и не особено внимателно я тикна към стълбата. Лили нямаше избор и се подчини.
Сенките вече се бяха сгъстили и оживлението отслабваше, мъжете чакаха заповед да развият платната. Матю се разхождаше по палубата и острият му поглед не пропускаше нищо; нямаше търпение да се върне към военните действия. Всеки пленен или потопен кораб щеше да намали броя на възможните нападатели на Ню Орлиънс или който и да било друг важен пристанищен град. Не забелязваше нищо нередно на палубата и тъкмо щеше да се разпореди да изтеглят дъската, когато видя една жена, която слизаше от карета, бързайки към кораба. Още беше достатъчно светло и Матю веднага я позна. Клариса! Какво, по дяволите, правеше тя тук? Викаше и жестикулираше и Матю неволно й махна да се качи на борда. Нямаше представа, че един млад моряк го наблюдава зяпнал в шок и кехлибарените му очи се изпълват с болката от предателството.
На Лили й се стори, че са очаквали Клариса на борда на „Морския ястреб“, че Матю я е поканил за последна интимна среща преди отплаване. Дали се беше виждал с нея през всичките тези дни и пощи, когато казваше, че е много зает, за да си дойде у дома? Матю като че ли не се притесняваше да вземе любовницата си на кораба, защото явно предпочиташе Клариса пред собствената си съпруга. Болеше, ужасно болеше. Тя тъкмо щеше да се смъкне незабелязано по дъската и да се върне у дома, когато към нея пристъпи вече познатият й моряк, който мислеше, че й помага.
— Върви долу в трюма, момче, имат нужда от тебе. Товарът трябва да се пренареди, а ти си достатъчно дребен, за да се пъхаш на места, където има нужда от запълване.
— Но…
Тя погледна към Матю и видя, че е прегърнал Клариса и сега говорят тихо и напрегнато. На лицето му беше изписано любопитство, но Лили не можа да разбере от изражението му за какво точно си мисли.
— Не спори, момче. Ще ти покажа какво трябва да се направи. Как се казваш? На мене ми викат Плешивия.
Това явно беше някаква грешка, тъй като всеки инч от виждащата се кожа на мъжа беше покрит с гъсти черни косми, включително лицето и главата.
— Аз съм… Люк — каза Лили, съобразявайки бързо.
Точно когато Матю отвеждаше Клариса към каютата си, Лили се насочи нерешително към трюма. Може би, ако се правеше, че изпълнява заповедите, щеше да намери начин да се измъкне от кораба, преди да е отплавал. Нямаше как да остане там заедно с любовницата на Матю. Запита се дали той смята да задържи Клариса, или тя ще си тръгне, след като спи с него. Лили не можеше да си представи тази жена да остане на кораба по-дълго време, защото тя беше от онези, които копнеят за светлините на рампата и постоянното внимание на публиката. Не беше и от хората, които обичат да излагат на опасност живота си. Не, реши Лили, Матю вероятно ще спи с нея, но няма да я вземе със себе си. Хвърли хитър поглед към него и го видя да отвежда Клариса по стълбата към каютата си, а после слезе в трюма.
Матю се намръщи, докато гледаше как Клариса внимателно си пробива път към него. Не можеше да си представи какво иска, но тя му се видя толкова отчаяна, че неволно й махна да се качи. Разбира се, знаеше, че тя е в Ню Орлиънс. Беше видял афишите, дори я беше зърнат отдалече един-два пъти. Когато тя се беше опитвала да го отведе някъде насаме, той внимателно я беше отбягвал. Не искаше нищо да разстройва доверието, което се беше установило между него и Лили в изминатите няколко месеца. Но връзката му с Клариса беше траяла дълго и той се почувства задължен поне да я изслуша, особено щом му предстоеше да замине, а тя явно беше отчаяна, за да дойде да го търси чак тук, на пристанището.
Трябваше да бъде подготвен за възторженото й държание, но не беше. Когато тя буквално се хвърли върху него, той нямаше избор и протегна ръце, иначе тя щеше да го събори. Но за негова чест, бързо я отстрани от себе си.
— Какво има, Клари? Защо дойде?