— Би могъл да кажеш, че се радваш да ме видиш — каза Клариса, нацупвайки недоволно уста.
— Това би означавано да излъжа — отвърна Матю, преди тя да си въобрази, че той има нужда от любовница. — Ако имаш нещо важно да ми казваш, по-добре го кажи веднага, защото, както виждаш, се приготвям за отплаване.
— Важно е, Матю, иначе нямаше да дойда. Знам, че ме отбягваш, но имам нужда от помощ.
— Помощ? Каква по-точно?
— Не можем ли да поговорим насаме? Твоите хора ни зяпат.
Матю изруга под нос. Как да не ги зяпат? Те знаеха, че е женен, и повечето от тях много уважаваха Лили. Господи, нямаше ли Лили да се вбеси, ако знаеше, че Клариса сега с при него, запита се той. Слава богу, че тя си беше у дома и не би могла да изтълкува погрешно тази невинна среща.
— Много добре, Клари, ела в каютата ми. Но мога да ти отделя само няколко минути — предупреди я той.
— Точно толкова ми трябва — каза загадъчно Клариса.
Жадният поглед, с който тъмните й очи поглъщаха Матю, опровергаваше думите й. След всичкото това време тя още не беше намерила с кого да го замести и се надяваше, че той ще се върне при нея някой ден.
Когато влязоха в каютата на Матю, Клариса се настани на един стол, докато той застана пред нея, чакайки обяснение.
Клариса облиза пресъхналите си устни. Сега, когато вече беше тук, не знаеше как да започне, не знаеше и как ще реагира Матю. Наистина беше отчаяна и той беше единствената й надежда.
— Матю, трябват ми пари, много пари.
— За бога, Клари, още ли не можеш да ограничиш разходите?
Той си спомни, че докато беше негова любовница, често я беше упреквал за разточителството й.
— Една актриса има нужда от дрехи, красиви бижута, дантелено бельо. Не знаех колко много съм похарчила, докато не дойдоха сметките.
— Няма ли мъж в живота ти, който да поеме отговорност за разходите? Не е в твой стил толкова време да нямаш покровител.
— Разбира се, имаше много мъже — отвърна предизвикателно Клариса, — но последният ме заблуди. Мислех, че е богат, казваше, че парите му били блокирани за кратко. „Вземаше на заем“ по-голямата част от парите, които печелех, и когато сметките започнаха да пристигат, се изпари. Хотелът конфискува целия ми гардероб, трупата ми напуска Ню Орлиънс, отива в Начес, а аз нямам пари да си платя билета. И за да станат нещата още по-зле, мениджърът ми отказва да ми дава нари в аванс.
Матю се намръщи още повече. Честно казано, чувстваше се донякъде задължен да даде на Клариса парите, за които тя го молеше. Бяха били любовници цели пет години, въпреки че чувствата му към нея не бяха дълбоки, и сигурно си беше намирала други мъже, с които да спи, когато той отсъстваше повече, отколкото тя можеше да понесе. От своя страна той намираше връзката за удобна, тъй като не беше открил жена, която да обича или да иска да направи своя съпруга. Докато не се появи Лили.
— Ти си последната ми надежда, Матю — замоли го Клариса. — Непременно трябва да отида в Начес, а без гардероба си няма как да си печеля прехраната.
— Добре, че в момента имам достатъчно пари в брой — изрече полека Матю, изваждайки малка кутия от чекмеджето на бюрото си. Беше взел част от съкровището на Френчи със себе си, за да купи при нужда храна от по-далечни пристанища. — Колко ти трябват?
Очите на Клариса се разшириха, когато тя зърна блясъка на златото. Облиза устни и назова една сума, толкова невъзможно голяма, че Матю й отправи суров поглед и преброи половината от поисканото. Пусна парите в отворената й длан. Клариса внимателно ги прибра в чантичката си, знаейки, че Матю се е показал щедър, но негодуваше, че не й даде цялата поискана сума. Въпреки това парите бяха достатъчни, за да плати дълговете си, да купи билет за кораба до Начес и да й стигнат за няколко месеца. Поне докато не намери друг мъж, който да поеме отговорност за разходите й.
Когато Клариса не даде признак, че ще си тръгва, Матю стисна лакътя й и я накара да се надигне от стола.
— Сбогом, Клари. Съветвам те да харчиш тези пари колкото може повече време.
— Матю, бих искала да ти се отплатя.
Тя се приближи към него, без да оставя никакво съмнение как точно иска да му се отплати.
— Не ми трябва отплата, Клари. Това ме освобождава от отговорност към тебе веднъж завинаги.
— Заради старите времена, Матю, иска ти покажа колко много ценя помощта ти.
— Можеш да ми го покажеш, като слезеш от кораба и ме оставиш да отплавам. Сега имам съпруга, Клари. Обичам Лили. Дори ти не можеш да ме убедиш да направя нещо, за което по-късно ще съжалявам. Сбогом, Клари, съмнявам се, че някога ще се видим.
— Не бъди толкова сигурен, скъпи — измърка гърлено Клариса, намеквайки за бъдещи срещи. — Един ден ще се появя, когато най-малко ме очакваш, и ще ти благодаря подобаващо.