След това тя излезе царствено, оставяйки Матю да клати глава и да се пита какво ли е намирал някога у Клариса Хартли.
17
Изтощена от работата, на която не беше свикнала, Лили довърши задачата, дадена й от Плешивия, и седна на чувала с жито, за да си почине, преди да се измъкне от кораба, докато още не е отплавал. Понеже имаше ясна представа за ненаситния сексуален апетит на Матю, тя не мислеше, че „Морският ястреб“ ще отплава скоро. Поне не и докато той не се насити на Клариса. Облягайки глава на една бъчва, тя изкриви от болка лице, преживявайки отново в мислите си начина, по който Матю беше посрещнал любовницата си на борда на своя кораб.
Това беше моментът, когато любовта към Матю, разцъфтяла в сърцето й, увехна и умря. Ако се озовеше лице в лице с него точно сега, щеше да го заплюе. Последните няколко месеца бяха само една лъжа, за да я накара да стане доброволна участничка в любовните игри. Не, поправи се тя безмълвно, не на любовните, а на сексуалните. Любовта нямаше нищо общо с това, което той изпитваше към нея. Той искаше тялото й, защото нямаше друго на разположение. Похот. Чисто и просто сексуалните апетити на Матю изискваха да има повече от една жена в леглото му. Тя трябваше да разбере, че момиче като пея, без никакъв опит, не може да го задоволи така, както Клариса.
Цялата любов към Матю, която Лили беше носила в сърцето си, се превръщаше в жестока омраза.
Когато се усети отпочинала, тя стана и се прокрадна към стълбата, за да се махне колкото може по-скоро от този кораб, преди Плешивия да се е върнал и да й попречи. Вече не искаше да плава с кораба заедно с Матю. Ако Клариса не беше останала на борда, за да задоволява сексуалните нужди на Матю, той щеше да я използва, за да утолява страстта си, докато е в морето. Беше й обещал неща, които нямаше намерение да изпълни. Не знаеше какво означава думата верен. А любовта беше чувство, чуждо на природата му.
Корабът изведнъж се раздвижи под краката на Лили и я връхлетя ужасен страх. Бяха потеглили! „Морският ястреб“ беше отплавал, преди тя да успее да слезе. Господи, какво да прави сега? Колко време щеше да крие пола и самоличността си? Какво ще направи Матю, когато разбере, че се е промъкна да на борда без негово позволение?
Полека подаде глава през люка, виждайки колко по-оживена беше палубата сега, когато корабът беше потеглил на път. Бързо се огледа и вида, че са много далече от брега на реката, значи нямаше време да скочи и да се добере до там. Нямаше избор, трябваше да се смеси с моряците и да Крис самоличността си възможно най-дълго.
— Хайде, излизай на палубата, Люк! — Лили трепна и се обърна, виждайки Плешивия, който се беше надвесил над нея и клатеше глава неодобрително. — Да не беше заспал в трюма?
— Н-не — заекна тя, нахлупвайки по-ниско шапката. — Свърших работата.
— Иди да помагаш на Дедето в кухнята. Какъвто си кльощав, май само за това ще те бива.
— Дедето ли? — запита Лили, измъквайки се от люка. Плешивия се изсмя.
— Наричаме го така, защото е най-старият на кораба. Ще видиш какво искам да кажа, като отидеш там. Не се плаши от него, той е кротък като агне.
После мъжът се обърна и тръгна да си върши работата, избухвайки се в гръмък смях, който отекна надалече по палубата.
Лили побърза към кухнята, оглеждайки се за Матю. Той още беше на палубата, хванал руля, и водеше кораба по реката надолу към залива. Когато погледна към нея, тя наведе глава и ускори крачка. Запита се какво ли с станало с моряка, който досега готвеше в кухнята на „Морския ястреб“. Казваше се Пейт и ястията му бяха изненадващо добри, макар и доста еднообразни. Може би, предположи тя, се е преместил на „Лейди Хоук“, когато Дик Марлоу бе поел командването на пленения кораб.
— Време беше Плешивия да ми прати помощник, но като те гледам, нямаш сила да си извадиш оная работа, за да пикаеш.
Мъжът бе слаб, жилест, на възраст, когато повечето мъже се оттеглят в люлеещите се столове. Дълбоките бръчки и спечената кожа придаваха постоянен мрачен израз на лицето му, издаващ напредналата му възраст. Рошавите вежди и редките бакенбарди бяха бели като туфите рядка коса, стърчащи под невъзможен ъгъл от почти плешивия му череп. Изглеждаше като проклет, свадлив дядка.
Лили се изчерви силно от думите на стареца. Досега никой не й беше говорил така.
— Аз… по-силен съм, отколкото изглеждам — заекна тя, поглеждайки към Дедето с ужас в очите.
Старият моряк се намръщи, поклати глава и измърмори:
— Капитанът сигурно е закъсал, за да наеме слабак като тебе. Добре, не стой така, момче, захващай се за работа. Обели картофите. Като свършиш, изстържи желязното гърне, че да ги сложа да се варят.