Сякаш повикан от думите им, Дикънс се приближи към Плешивия и капитана. Полюбопитства да разбере за какво говорят, загледани към върха на мачтата.
— За мене ли говорите, капитане?
— Да — кимна Матю. — Ти ли нае това момче?
И той посочи нагоре към Лили, която беше спряла, за да си поеме дъх.
Дикънс присви очи, за да я погледне, сложил ръка над челото си, за да се предпази от слънчевите лъчи.
— Не си спомням това момче. Бих запомнил подобен дребосък, пък и обикновено такива ги отпращам.
— Мислите ли, че е избягал отнякъде? — запита Плешивия.
Матю отново погледна нагоре, за да види докъде се е качило момчето, и сърцето му заби диво в гърдите, когато видя, че кракът му се изплъзва и то увисва във въздуха. Тялото му се залюля безпомощно под напора на вятъра и Матю усети страха на хлапето, чу уплашения му вик. Една ругатня се изтръгна от устата му. Защо не беше забелязал това момче, запита се той. Младостта му, очевидната липса на опит, неспособността му да се справя с моряшките задължения — трябваше да забележат всичко това, преди да му позволят да се запише в екипажа на каперски кораб. Той се закатери по стълбата.
— Аз ще отида, капитане — предложи Плешивия.
— Не, аз ще сваля момчето — възрази Матю; искаше лично той да смъкне хлапака долу.
Ако беше избягало отнякъде, той щеше да разнищи историята и да го свали в първото пристанище. В никакъв случай нямаше да си прекарва времето в морето, занимавайки се с някакво хлапе с жълто около устата, едва напуснало училищната скамейка.
Лили затвори очи и се хвана за въжето със сила, каквато не беше подозирала у себе си. Пръстите й бяха замръзнали около парчето дърво, което крепеше тежестта й, усещаше ръцете си като измъкнати от ставите. Беше сигурна, че ще падне, и ще тупне право в краката на Матю. Това щеше да му бъде за урок, помисли тя злобно. Може би, когато я видеше просната на палубата, щеше да изпита угризения за изневярата си.
— Идвам, момче, не се плаши!
Лили отвори очи. Осмели се да погледне надолу и видя Матю да се изкачва полека по мачтата към нея. Толкова беше шокирана, че едната й ръка се изплъзна и тя се олюля отчаяно, опитвайки се да запази равновесие.
— Дръж се!
— Побързай!
Дъхът на Матю запушваше болезнено гърлото му и той изруга онзи, който беше наел такова слабосилно момче. А ако беше избягало отнякъде, първо щеше да го натупа здравата, задето го излага на такива притеснения. Никак не му се искаше да види момчето да пльосва на палубата.
Озова се зад Лили, хвана я със здравите си, загорели ръце и насочи стъпките й надолу по стъпалата.
— Не гледай надолу. Не бой се, държа те. Няма да паднеш.
В мига, когато Матю я хвана, Лили разбра, че е в безопасност. Насилвайки се да остане спокойна, тя накара вкочанените си пръсти да отпуснат хватката и той да я поведе обратно по стълбата. Когато стигнаха долу, разтрепераните й крака отказаха да действат и тя щеше да падне, ако Матю не я беше подхванал здраво. Лили нямаше представа, че той я гледа със странно любопитство или че черните му очи бяха станали мрачни и замислени.
— Глупаче такова — изфуча Матю. — За какъв дявол ти беше да се наемаш за моряк, като не знаеш нищо за корабите? Ако наистина си се наел. Никой не си спомня да те е записвал. — Очите му се присвиха опасно. — Да не си избягал отнякъде?
Държейки главата си сведена и очите забити в пръстите на краката, Лили измърмори нещо неразбираемо. Видимо шокирана, тя не беше в състояние да каже нещо смислено. Усети как горещият поглед на Матю я пронизва и се олюля като пияна. Да не би да беше открил тайната й?
— Какво да правим с момчето, капитане? — запита Плешивия, изпитвайки угризения, че беше пратил такива неопитно хлапе да се катери по вантите, когато явно никак не го биваше за това. — Добре се справяше в кухнята.
Лили затаи дъх, когато Матю се замисли. Накрая той каза:
— Трябва ми момче за помощник в каютата. Той сигурно ще може да се справи. Скоро ще разбера дали се е записал по законен път, или се е вмъкнал контрабанда на кораба. Нали, Люк?
Лили кимна, питайки се кое с по-лошото — да се катери по вантите или да бъде принуждавана на интимен контакт с Матю през безкрайните дни и нощи. Веднага след тази мисъл дойде и въпросът, колко време щеше да мине, преди той да разбере коя е.
— Засега ще подреждаш каютата ми и ще се грижиш за нуждите ми, намери си сламеник, ще спиш там, при мене.
Добре, че Лили беше навела очи, защото не видя дяволския блясък в очите на Матю.
Лили се бе свила на един стол, почти заспала, когато Матю се върна в каютата си късно вечерта. Беше направила каквото й бе заповядал, подредила дрехите му и поразчистила. Макар че, честно казано, нямаше какво много да прави, защото Матю не беше от разхвърляните хора. Държеше нещата си прибрани, чисти и внимателно подредени. Когато свърши възложената й задача, тя се възползва от отсъствието на Матю, бързо се съблече и се изкъпа — нещо, което не беше имала възможност да направи от няколко дни насам. След като се вмъкна отново в широките си дрехи, нямаше какво друго да прави, освен да мисли за Матю и как я беше заблудил, за да му повярва, че ще й бъде верен. Всеки път, когато си представеше Клариса в прегръдките му, гневът й растеше, докато любовта, която беше изпитвала към него, не се оказа погребана под тонове омраза.