Колко време можеше да го заблуждава, че е момче, запита се тя отпаднало. Не можеше да остане тук, в една каюта с него, през цялото време, докато бяха в морето, това поне бе сигурно. Ако двамата живееха толкова близо един до друг, той щеше да стане подозрителен, макар че тя се радваше, че ще бъде отделена от екипажа и ще има възможност да се занимава с личните си работи. Поне в каютата на Матю щеше да бъде сама през повечето време. Една лампа висеше от гредите на тавана, забулвайки каютата в пурпурни сенки, които обгръщаха Лили. Тя се сви на стола, надявайки се да остане невидима възможно най-дълго време.
Матю нямаше нужда да поглежда към нея, за да разбере, че тя е там.
— Хапна ли нещо?
Думите му бяха изречени остро, сякаш се намираше на ръба на гнева, и той започна да се занимава с нещата на бюрото си. Лили трепна силно. Не я беше забравил!
— Да — измърмори тя, опитвайки се да сведе разговора до минимум. — Дедето ми донесе ядене.
Матю само кимна; от напрежението на тялото му и от бръчките по челото му Лили отсъди, че е недоволен от нещо или от някого. Може би от нея, заподозря тя. Вече сигурно беше научил, че „Люк“ е беглец, и щеше да излее ужасния си гняв. Тя трепна, очаквайки бурята да се разрази.
Матю се обърна бавно, отправяйки поглед към нея — за първи път, откакто влезе в каютата Изражението му не казваше нищо, освен, може би, че смята да се разправи с младия беглец.
— Откъде си, Люк?
Тъмните му очи я приковаха към стената. Стресната, Лили се прокашля и изграчи:
— Н-Ню Орлиънс.
— На колко си години? — изстреля Матю следващия въпрос, без да й даде време да помисли.
— М-м… на петнайсет.
— Кой те нае?
— Аз… — Трудно й беше да лъже, когато Матю се взираше така В нея. — Никой. Исках да се бия срещу англичаните.
— Значи, се промъкна тайно на кораба?
Лили не каза нищо, държейки главата си извърната под пронизителния му поглед.
— Сега съм много уморен, за да реша какво да те правя. Но съм сигурен, че ще стигна до добро решение, след като се наспя.
Той приседна на ръба на копката и започна да сваля ботушите си. След това свали ризата и я хвърли настрана. Когато ръцете му се насочиха към панталоните, Лили отвърна очи. Шумът на плата й подсказа, че той вече е гол. Едва когато чу изскърцването на койката под него, тя се осмели да хвърли един поглед. Матю лежеше по гръб, придърпал чаршафа само до кръста. Колкото и да искаше, Лили не можеше да откъсне очи от тъмните, къдрави косми, покриващи голите му гърди. Той погледна към нея с неразгадаемо изражение.
— Има още чаршафи и одеяла в сандъка до стената. Предлагам да поспиш.
Загледа как Лили се смъква от стола и се придвижва към сандъка.
— От друга страна пък, има много място на койката, можеш да легнеш и тук.
Той се отдръпна, оставяйки място за тънкото тяло на Лили. Тя преглътна буцата, заседнала на гърлото й, и поклати отрицателно глава.
— На пода ми е добре.
— Както искаш… Люк.
Матю я загледа внимателно, докато тя нагласяваше сламеника на пода и се приготвяше за сън.
— Няма ли да се съблечеш?
— Предпочитам да спя с дрехите — каза тя с възможно най-ниския си глас.
Матю изсумтя, но не протестира и само се обърна с гръб към нея. Поемайки си неравен дъх, Лили се осмели да погледне крадешком към него, после веднага заспа. Денят беше пълен със събития и тя беше изтощена. Утре щеше да има достатъчно време да мисли как да намери начин да стои извън полезрението на Матю и той да не открие коя е.
Тя се събуди през нощта и се намери на койката на Матю, легнала напълно облечена до него. Усещаше топлината на тялото му през слоевете дрехи и в главата й прозвъняха предупредителни камбани. Започна да се смъква от койката, страхувайки се да не събуди Матю, но откри, че той вече е буден.
— Къде отиваш?
Тя не отговори на въпроса му, но на свой ред го запита:
— Как се озовах тук?
— Пренесох те. Стори ми се, че не ти е удобно, а това легло е достатъчно голямо за двама. Много пъти съм го споделял с други и ми се струва доста удобно.