Усети на рамото си изгарящо докосване. Обърна глава и погледна към Грейди с премрежени от сълзи очи… И дъхът й секна. Той! Полуиндианецът, виновен за смъртта на Бъди! Топлите й очи се вледениха, лицето й се вкамени и тя демонстративно дръпна рамото си изпод ръката му.
— Ти! — Думата излетя от устата й като страшно проклятие. — Убиец!
В първия момент Грейди се слиса. После лицето му се проясни — разбра какво е станало. Беше чул изстрела на другия, но не му обърка внимание. Явно заблуденият куршум бе улучил невинен човек — брат или съпруг на жената.
— Съжалявам — промълви Грейди. Думите трудно излизаха от устата му. Не му се случваше често да се извинява и не умееше да го прави. — Стрелях само веднъж и улучих целта. Не съм убил вашия…
— Съпруг. Бъди ми беше съпруг. И щеше още да е жив, ако вие и приятелчето ви не си разрешавахте споровете на публично място. — Гласът й постепенно се извисяваше и накрая тя закрещя.
— Успокойте се, госпожо — настоя Грейди. Щеше му се изобщо да не беше стъпвал в Гътри този ден.
— Да се успокоя, след като съпругът ми е мъртъв? Как смееш? Какво разбира от скръб един дивак?
— Повече, отколкото предполагате — отвърна Грейди, като се мъчеше да успокои разстроената млада жена.
— Махай се! Не виждаш ли, че колкото повече стоиш, толкова по-лошо става!
Грейди се намръщи и отстъпи. Някаква жена изправи Сторм на крака. Двама мъже бързо пренесоха тялото на Бъди във фургона и го откараха в погребалното бюро.
Грейди чу жената, която отвеждаше Сторм да я пита: „Какво ще правиш сега, скъпа?“
Той искаше да ги последва, да попита за името на русокосата, но шерифът вече си пробиваше път през тълпата и следващия един час Грейди трябваше да отговаря на въпросите му. Докато шерифът разпита свидетелите и се увери, че Грейди не е предизвикал стълкновението, красивата вдовица беше изчезнала.
На 13 септември 1893 в Гътри цареше пълен хаос. Опашката за билети на гарата до новите градове Ийнид и Пери, където заселниците се надяваха да получат парцели, беше още по-дълга от предния ден. Необяснимо за самия него, Грейди още се бавеше в града. По липса на по-добър подслон пренощува в общата конюшня. За човек като него, който не страда от угризения на съвестта, той остана твърде дълго буден, в размисли за вълнуващата блондинка и мъртвия й съпруг. Чудеше се какво ли смята да прави сега, след като вече е сама. Дали има семейство някъде на Изток?
И все пак, в това ярко септемврийско утро именно угризения го отведоха в погребалното бюро. Там го посрещна мрачен мъж в черно.
— Мога ли да ви помогна с нещо? Грейди се изкашля и огледа помещението, пълно с дървени сандъци.
— Вчера донесоха един човек. Прострелян младеж. Знаете ли как се казва?
— А, имате предвид господин Кенеди. Погребението е следобед. Вие от семейството ли сте?
— Не — дрезгаво отвърна Грейди. Не искаше да признае, че макар и неволно е причинил смъртта на младежа. — Погребението платено ли е?
— Ами, не, не е — подозренията на погребалния агент нараснаха, той огледа Грейди добре, съпостави фактите и стигна до правилния извод. — Вие май сте оня, дето застреля господин Кенеди?
Грейди изкриви устни.
— Аз не стрелям по невъоръжени хора. Кенеди беше убит от заблуден куршум. И не съм дошъл да се защитавам, а за да платя погребението.
— От къде на къде? Нали си има вдовица?
— Просто кажете колко — каза Грейди остро. Мълчалив по природа, не смяташе да дава обяснения за нещо, което и сам на себе си не можеше да обясни.
Погребалният агент назова сумата. Грейди кимна, извади парите от кесията и ги сложи в ръката на мъжа.
— Сигурен ли сте, че е достатъчно? Искам прилично погребение.
Леко прошумоля плат и гневен женски глас попита:
— Какво ви интересува дали мъжът ми ще получи прилично погребение?
Докато мъжете говореха, Сторм беше влязла и ги бе чула.
Стреснат, погребалният агент хвърли боязлив поглед към нея.
— Господин… ъ-ъ… господин — въпросително погледна към Грейди.
— Страйкър, Грейди Страйкър.
— Да, да. Господин Страйкър току-що плати погребението на съпруга ви.
— Какво! Този човек е дивак, защо ще плаща погребението на Бъди?
— Ами попитайте него — предложи агентът. За него нямаше значение кой плаща, важното беше да се плати.
— Така да бъде, ще го попитам. — Тя обърна към Грейди потъмнелите си от ярост очи. — Не се нуждая от подаянията ви, господин Страйкър.