— Госпожице, аз няма да летя — каза той и се върна обратно към аерогарата, мина под терасата с неизброимото множество и се запъти към изхода.
Аз приех Матей едва в неделя сутринта, но не в „будката“, а в официалния кабинет, от който се открива нещо като официален изглед към Зилския кей. По стените Гублер, Моргенталер, Хунцикер — признати цюрихски художници. Бях ядосан — имал бях неприятности; от политическия департамент се беше обадил един господин, който непременно искаше да говори само на френски. Йорданската легация беше протестирала и регирунгсратът беше поискал сведения, които аз не можех да дам, защото не разбирах постъпката на бившия си подчинен.
— Седнете, господин Матей — казах аз. Моята официалност, изглежда, го настрои малко тъжно. Седнахме. Аз не пушех и не се готвех да запуша. Това го обезпокои.
— Федералното правителство — продължих аз — сключи споразумение с йорданската държава да й представи един специалист по организация на полицията, освен това вие, господин доктор Матей, сключихте договор с Йордания. С това, че не заминахте, вие нарушихте тези договори. Тъй като и двамата сме юристи, смятам, че няма нужда да ви давам повече разяснения.
— Не е нужно — каза Матей.
— Затова ви моля все пак да заминете колкото може по-скоро за Йордания — предложих аз.
— Няма да замина — отвърна Матей.
— Защо?
— Убиецът на малката Гритли Мозер още не е открит.
— Вие считате амбулантния търговец за невинен?
— Да.
— Но в края на краищата ние имаме неговото признание!
— Сигурно нервите му не са издържали. Дългият разпит, отчаянието, чувството на изоставеност. И аз имам вина за това — продължи той тихо. — Амбулантният търговец се обърна към мен, а аз не му помогнах. Бързах да замина за Йордания.
Всичко беше необикновено. До вчера ние бяхме имали непринудени отношения, а сега седяхме един срещу друг официални и прекалено вежливи — и двамата в официални костюми.
— Моля ви да ми възложите случая още веднъж, господин комендант! — каза Матей.
— С това не мога да се съглася при никакви обстоятелства — отговорих аз. — Вие не сте вече на работа при нас, господин доктор Матей.
Комисарят ме погледна изненадано.
— Уволнен ли съм?
— Вие напуснахте кантоналната полиция, защото трябваше да заемете поста в Йордания — обясних аз спокойно. — Това, че сте нарушили вашия договор, е ваша работа. Но ако ви назначим сега отново, това би означавало, че одобряваме вашата постъпка. Разберете, че това е невъзможно.
— Ах, тъй ли? — отвърна Матей. — Разбирам.
— За съжаление това вече не може да се промени — заключих аз.
Мълчахме известно време.
— Когато минах през Мегендорф на път за летището, видях там деца — каза Матей тихо.
— Какво искате да кажете?
— В погребалната процесия имаше много деца.
— Но това е съвсем естествено.
— И на летището имаше деца, цели училищни класове.
— Е, и? — Аз наблюдавах Матей учудено.
— Да приемем, че имам право, да приемем, че убиецът на Гритли Мозер е още жив, не са ли застрашени тогава и други деца? — попита Матей.
— Разбира се — отвърнах аз спокойно.
— Ако съществува такава опасност — продължаваше Матей упорито, — дълг на полицията е да закриля децата и да предотврати едно ново престъпление.
— Значи, затова не отлетяхте — за да закриляте децата? — казах аз бавно.
— Затова — отговори Матей.
Помълчах известно време. Сега виждах случая по-ясно и почвах да разбирам Матей.
Да, казах тогава, винаги е възможно деца да са в опасност. Ако предположението на Матей е правилно, можем само да се надяваме, че истинският убиец ще се издаде някой ден или — в най-лошия случай — ще ни остави при следващото си престъпление следи, които могат да ни насочат към нещо. Думите ми звучат цинично, казах аз, но това не е цинично, а само ужасно. Властта на полицията има граници и трябва да има граници. Наистина всичко е възможно, дори и най-невероятното, но ние трябва да изхождаме от това, което е вероятно. Ние не можем да твърдим със сигурност, че фон Гунтен е виновен, това всъщност изобщо не е възможно; но ние можем да кажем, че той вероятно е виновен. Ако не смятаме да измисляме някакъв непознат, амбулантният търговец е единственият, върху когото пада подозрението. Той е извършил вече веднъж престъпление против нравствеността, носел е със себе си бръсначи и шоколад, по дрехите му бе открита кръв, освен това е вършил своята търговия и в Швиц и Санкт-Гален, тоест там, където бяха извършени другите две убийства, освен това той направи самопризнание и се самоуби; така че да се съмняваме в неговата вина, е чисто дилетантство.