Матей говореше ясно и разбрано. Селяните и работниците слушаха внимателно. Гледаха да не изпуснат нито дума. Матей се отнасяше към тях сериозно, затова и те се отнасяха сериозно към него.
— Но аз трябва да поискам от вас като от всеки друг съд едно нещо: справедливост — продължи Матей. — Защото е ясно, че ние можем да ви предадем амбулантния търговец само ако сме убедени, че искате справедливост.
— Да, искаме справедливост! — извика някой.
— Ако иска да бъде справедлив, вашият съд трябва да изпълни едно условие. А то е: да не се допусне несправедливост. Това условие трябва да спазите и вие.
— Прието! — извика един работник от тухларната фабрика.
— Затова трябва да проверите дали е справедливо, или не да обвинявате фон Гунтен в убийството. Откъде идва подозрението ви?
— Тоя тип е лежал вече веднъж в затвора — извика един селянин.
— Това засилва подозрението, че фон Гунтен би могъл да бъде убиецът — поясни Матей, — но все още не е доказателство, че е именно той.
— Аз го видях в долинката! — извика отново селянинът с изгорялото от слънцето, брадясало лице.
— Качете се тук, горе — покани го комисарят.
Селянинът се колебаеше.
— Върви, Хайри — извика някой, — не ставай страхливец!
Селянинът се качи. Нерешително. Кметът и прокурорът се оттеглиха във входа на кръчмата, така че Матей остана сам със селянина на площадката.
— Какво искате от мен? — попита селянинът. — Аз съм Хайри Бенц.
Мегендорфци гледаха втренчено двамата мъже. Полицаите бяха окачили отново гумените си палки. И те наблюдаваха сцената със затаен дъх. Селските младежи се бяха качили на стълбата на пожарната кола, която бе наполовина изтеглена.
— Господин Бенц, вие сте видели амбулантния търговец фон Гунтен в долинката — започна комисарят. — Сам ли беше той?
— Сам.
— Какво правехте вие, господин Бенц?
— Садях картофи със семейството си.
— В колко часа бяхте започнали работа?
— В десет часа. Аз и обядвах със семейството си на полето — каза селянинът.
— И вие не видяхте никого другиго освен амбулантния търговец?
— Никой, мога да се закълна в това! — потвърди селянинът.
— Не е вярно, Бенц! — извика един работник. — В два часа аз минах покрай твоята картофена нива.
Обадиха се още двама работници. И те бяха минали в два часа с велосипеди през долинката.
— И аз минах с колата през долинката, глупако! — извика един селянин. — Но ти, стипцо такава, работиш винаги като побъркан и семейството ти трябва така да се трепе, че на всички гърбовете са се изкривили. Стотици голи жени могат да минат покрай тебе, но ти няма да вдигнеш глава.
Смях.
— Значи, амбулантният търговец не е бил сам в долинката — установи Матей. — Но нека да продължим. Успоредно с гората минава едно шосе, което води за града. Минал ли е някой по този път?
— Фриц Гербер! — извика някой.
— Аз минах по него — призна един тромав селянин, който седеше върху пожарната помпа. — С колата.
— Кога?
— В два.
— От това шосе се отделя един горски път към мястото на престъплението — каза комисарят. — Вие забелязахте ли някого, господин Гербер?
— Не — измърмори селянинът.
— Или може би сте видели някоя паркирана кола?
Селянинът се стъписа.
— Мисля, че да — каза той неуверено.
— Сигурен ли сте?
— Там имаше нещо.
— Може би червен спортен „Мерцедес“?
— Възможно е.
— Или сив „Фолксваген“?
— Също е възможно.
— Отговорите ви са доста неопределени — каза Матей.
— Накрая аз бях задрямал на колата — призна селянинът. — Всеки би го сторил в тази жега.
— По този случай искам да ви обърна внимание, че на оживен път не бива да се спи! — смъмри го Матей.
— Конете сами внимават — каза селянинът.
Всички се засмяха.
— Сега вече имате представа за трудностите, пред които сте изправени като съдии — констатира Матей. — Престъплението съвсем не е било извършено в безлюдно място. Само на пет-десет метра от семейството, което е работело на полето. Ако членовете на това семейство са били внимателни, нещастието е нямало да може да стане. Но те са били спокойни, защото ни най-малко не са допускали възможността за такова престъпление. Те не са видели да идва нито момичето, нито другите, които са минали по пътя. Хвърлил им се е в очи само амбулантният търговец — това е всичко. Но и господин Гербер е дремел на колата си и сега не може да даде нито едно важно показание с необходимата точност. Така стоят нещата. Уличен ли е с това амбулантният търговец? Това трябва да се запитате. В края на краищата в негова полза говори това, че той алармира полицията. Не знам как вие искате да действувате като съдии, но искам да ви кажа как бихме действували ние от полицията.