Бе имал нахалството да съсипе празника й.
И щеше да си плати за това. Щеше да му е дяволски трудно да изкопчи прошка от нея. Рано или късно щеше да се върне и да я моли на колене да му прости, а тя смяташе съвсем недвусмислено да му даде да разбере, че е постъпил крайно глупаво, като й спретна този номер точно по Коледа, опропастявайки цялата й ваканция.
През изминалата година те двамата непрекъснато говореха за сватбата си. Правеха планове. Бяха достигнали до споразумението, че бъдещият им брак ще е по-скоро прагматичен, отколкото изпълнен с романтични подбуди и преживявания. Смятаха, че сексуалното привличане е твърде нестабилна основа, върху която да изградят бъдещия си живот, и затова и двамата приемаха, че това, което ще ги свързва в брака, са еднаквите им цели, амбиции и стремежи.
Сейдж твърде отдавна бе осъзнала, че не може да разчита на някой мъж да я направи щастлива и че всичко зависи от нея самата. Травис разбираше това. И той, подобно на нея, очакваше от бъдещата си съпруга единствено привързаност и лоялност, както и подкрепа в усилията му да преуспее в медицинското поприще.
Тя обичаше Травис. Снощи той също й бе признал, че я обича. Но те двамата се отнасяха много по-прагматично към любовта, отколкото някои влюбени двойки, които познаваше.
Както всеки друг мъж, така и Травис, можеше да бъде докаран до страстно опиянение и плам. Но животът му в никой случай не се въртеше около мъжествеността, стаена в слабините му. Той не притежаваше първичната, животинска чувственост и сексуалност на братята й. И на…
Опита се да прогони тази предателска мисъл от съзнанието си. Нямаше да позволи на този мъж да съсипе нито миг повече от ваканцията й. Щеше да престане да мисли за него веднъж завинаги.
За нещастие, обаче, мислите й следваха собствения си ход. В съзнанието й отчетливо изпъкна образът на Харлан Бойд, проснат по гръб в средата на леглото й. То сякаш беше прекалено късо за него. Русата му коса опираше в единия му край, а дългите му крака почти докосваха другия.
Той дори не се опита да се държи по-прилично, когато тя влезе в стаята, а просто остана на мястото си, леко свил в коляното единия си крак.
В Плейгърл бе виждала снимки на съвсем голи мъже, които обаче не изглеждаха и наполовина толкова секси и възбуждащи. Той бе далеч по-привлекателен — полуоблечен, проснат по гръб, с две разкопчани копчета на дънките си.
Мисълта, че си спомня всичко с такива подробности, я притесни, но Сейдж бе абсолютно сигурна, че не греши. Точно две копчета бяха разкопчани и през пролуката се виждаше еластичният колан на слипа му.
Съвсем ясно си представяше и гърдите му — широки и мускулести, покрити с меки кафеникави косъмчета. Стомахът му бе стегнат, с изящно оформени мускули. Ако бе хвърлила отгоре му монета от двадесет и пет цента, тя със сигурност щеше да отскочи нагоре. Не бе сметнал за необходимо дори да измъкне ръцете изпод главата си. Вместо това остана да лежи с изпънати назад ръце, излагайки на показ снопчетата мека, къдрава коса под мишниците си.
Снощи в болницата той бе съвсем наясно, че всички сестри го зяпат. Негодникът напълно съзнаваше, че е привлекателен. А той наистина бе привлекателен, особено за жени, които си падаха по този тип нахакани нехранимайковци. На всичкото отгоре бе и нахално самоуверен. Изобщо не се опита да й се извини, когато влезе в стаята му и го завари без риза. Нито пък се опита да се прикрие с нещо.
Вместо това, остана да лежи в леглото си, залепил на лицето си непоносимата си, самонадеяна усмивка и приличаше на човек, който или мисли за секс, или току-що е правил секс, или — тя си спомни притаения в очите му тлеещ плам — очаква скоро да прави секс.
Мислите му може и да са били мръсни, но той самият не беше мърляв на вид. Стаята й бе толкова чиста и подредена, колкото и когато тя живееше в нея. Може би дори малко по-чиста.
Докато снощи седеше на кухненската маса и ядеше сандвича си под напрегнатия му поглед, тя бе забелязала, че ноктите му са чисти и добре поддържани. Не миришеше на лошо. Всъщност, докато пътуваха със самолета, тя бе доловила аромата на любимия й мъжки парфюм. Дрехите му, разбира се, не бяха по последна мода, но бяха напълно подходящи за Милтън Пойнт. Говореше с тексаския носов акцент, но изглеждаше добре образован и начетен, не допускаше граматически грешки, в речника му нямаше диалектни думи и изрази.
Тези положителни черти, обаче, едва ли можеха да компенсират големите му недостатъци. Как се осмеляваше да я целува по този начин! Целувката му й напомняше за непристойните филми, забранени за непълнолетни, а това вероятно бяха единствените филми, които той гледаше. Никой никога не я бе целувал по този начин. Нито дори Травис…