— Тази вечер ще пропусна сайдера и бисквитите, мамо. — Чейс се обърна към Лори, когато стигнаха паркинга. — Това е първата ни Коледа заедно. Искам да прекарам колкото е възможно повече време с Марси.
— Разбирам — кимна Лори и го прегърна. — Ще ни липсваш. Поздрави Марси от нас.
— Ще се видим утре.
— Това означава, че ще дойдеш на обяд?
— Не бих го пропуснал за нищо на света — извика той през рамо и се затича към колата си.
Сейдж се прибра вкъщи с Пат и Лори, а Харлан — с Лъки и семейството му. По пътя обсъждаха църковната служба, говориха за Джейми, правиха планове за коледния ден, но Сейдж бе необичайно мълчалива и незаинтересована.
Притесняваше я мисълта, че Харлан Бойд бе предизвикал такава физическа реакция от нейна страна. Никога досега в живота си не бе изпитвала такова физическо влечение към някой мъж, дори и към този, за когото възнамеряваше да се омъжи. Усещала бе всяко негово докосване, чувствала бе дъха му дори и бе убедена, че това бе възможно само защото и той изпитваше същото вълнение и смут от допира им.
Глупости! За всичко бе виновен празникът. Хората често изглупяваха в коледната нощ, започваха да се държат неестествено, да вярват в Дядо Коледа и други подобни небивалици.
За да е в безопасност, обаче, тя внимателно избягваше Харлан, докато помагаше на майка си да подредят масата. По-рано вечерта бяха приготвили сандвичи и пикантни сосове. На печката в кухнята вреше чайник с коледното питие. Случаят беше тържествен и те седнаха в трапезарията, но коледната нощ винаги минаваше без излишни официалности и церемонии.
— Днес разговаря ли с Травис?
Сейдж се задави с бисквитата, която дъвчеше, когато Лори неочаквано зададе въпроса си.
— А? Ами… не, но той и семейството му имаха планове за целия ден и вечерта, така че изобщо не се надявах да ми се обади. Пат, още един сандвич? Изял си само два!
Обърна се към шерифа, като се опитваше да отклони вниманието от себе си. Само един от присъстващите около масата схвана истинските й намерения. Сейдж не успя да го заблуди с хитрия си ход и когато вдигна очи и го погледна, той весело й намигна.
По-късно, докато отнасяше един поднос с мръсни чинии съм кухнята, тя едва не се блъсна в Харлан, който тъкмо влизаше през задната врата, натоварен с камара коледни подаръци. Тя се направи, че не го вижда.
Когато минаваше край нея, обаче, той се наведе и поставил устни на ухото й, прошепна:
— Много убедително лъжеш, госпожице Сейдж. Никой не се усъмни в думите ти.
Шокът от допира на устните му по ухото й едва не я накара да изпусне подноса. Тя яростно го тръсна върху кухненския плот и чиниите издрънчаха.
— Не съм ги излъгала! Наистина не очаквах Травис да ми се обади днес. И докато сме сами, искам да ти кажа, че поведението ти в църквата беше отвратително.
— Може би. Но ти хареса.
Преди да успее да му отговори, той се изниза през вратата.
В седем часа на следващата сутрин Лори, Девон и Сейдж вече бяха в кухнята и приготвяха коледния обяд. Лори се суетеше около пуйката и се притесняваше, че или ще я препекат, или ще я оставят недопечена.
По някое време Харлан се настани на масата, хапна малко за закуска и предложи да донесе дърва и да напали огън във всекидневната. Лори го благослови с една от специалните си усмивки. Сейдж се престори, че изобщо не го забелязва.
Лъки влезе и каза на Девон:
— Лорин е нахранена, изкъпана и вече е в креватчето си за сутрешната си дрямка.
Сейдж изпусна стръка целина, който кълцаше, и се обърна към брат си, зяпнала от изумление.
— Шегуваш се!
— Какво? — измърмори той в отговор, наля си чаша кафе и разлисти далаския вестник.
— Бившият жребец на Милтън Пойнт, любимецът на всички жени сам къпе дъщеря си?
— Да, и се надявам, че ще съм единственият мъж, който някога ще я къпе.
— Лъки, просто е невероятно, че точно ти казваш подобно нещо — обади се Девон и с престорена изненада премигна няколко пъти.
Той изръмжа нещо и зарови глава във вестника, но само след няколко минути го свали и възкликна:
— Ей, Девон, това е най-хубавата статия, която си написала до този момент! Нищо чудно, че я отпечатаха във всички вестници из целия щат. Мамо? Сейдж? Четохте ли я вече?
И двете кимнаха утвърдително. Бяха прочели материала на Девон за бездомниците в Америка, който беше едновременно много трогателен и безкрайно хаплив и язвителен.
По средата на сутринта пристигна Пат, натоварен с подаръци. Лъки му помогна да ги сложи край елхата във всекидневната.
— Кога ще можем да отворим подаръците? — попита Сейдж.
— След обяда.
— О, мамо! След обяда?