— По дяволите, Сейдж. — Харлан въздъхна през стиснатите си зъби. После постави ръце върху гърдите й.
Тя затвори очи и изпусна дълга и продължителна въздишка:
— Да.
Той леко потърка втвърдените й зърна с дланите си.
— Хмм. Да — прошепна тя и леко се залюля.
И внезапно осъзна, че ръцете му вече не я обгръщат и не чувства топлината на тялото му. Наложи си да отвори очи и се опита да ги фокусира. Той стоеше на няколко метра от нея. Ръцете, които само преди миг я бяха галили толкова нежно, сега бяха пъхнати дълбоко в джобовете на дънките му, сякаш не смееше да им се довери и да ги остави открити и свободни. Очите му бяха приковани върху гърдите й. Дъвчеше яростно долната си устна и ругаеше през зъби.
Сейдж изведнъж дойде на себе си. Чувстваше се така, сякаш току-що се е събудила от хипнотичен транс. Едва ли щеше да е толкова бясна и разярена, ако изведнъж се бе озовала чисто гола пред публиката на някакво второкласно шоу. Само с две големи крачки измина разстоянието, което ги разделяше, и с всичка сила го зашлеви през лицето.
За нейно изумление обаче, Сейдж съвсем ясно си даваше сметка, че го удари не заради това, което беше направил, а защото бе престанал да го прави.
Той разтърка бузата си и каза:
— Е, почти се получи.
— Нищо подобно. — Гласът й бе нисък, натежал от презрение и гняв. — Няма с какво толкова да се похвалиш. — Започна несръчно да закопчава блузата си, после се отказа от това почти непосилно начинание и заметна сакото си около разголените си гърди. — Аз не почувствах абсолютно нищо.
— Не говорех за усилията, положени от мен — спокойно отбеляза Харлан. — Имах предвид твоя план.
Думите му прозвучаха напълно безсмислено. Или той говореше глупости, или тя бе прекалено ядосана, за да вникне в смисъла на казаното от него. Сейдж отметна назад разрошената си коса.
— Какво искаш да кажеш? Не че това има кой знае какво значение за мен.
— Говоря за неуспешния ти опит да се отървеш от мен. — Сейдж го изгледа и премигна глуповато няколко пъти. Неспособността й да го разбере сякаш започваше да го ядосва. Прехапа долната си устна, подъвка я малко и каза: — Съвсем очевидно е какво беше намислила, Сейдж.
— Нищо не съм замисляла.
Той презрително изсумтя.
— Не съм вчерашен, както сигурно вече си забелязала. — После се приближи към нея, наведе се и додаде: — Една жена не може да се превърне от безчувствена буца лед в кипнало от страст гърне за толкова кратко време. Освен ако няма някоя напълно основателна причина, разбира се.
— Буца лед? Кипнала от страст? Причина? — Не знаеше с коя от всички обиди да започне.
— Искаш да ме изгониш от дома си и имаш твърде основателна причина за това. И затова реши, че ще ме примамиш в обятията си, а след това ревейки, ще отидеш да се оплачеш на братята си, нали?
— Какво? — Тя зяпна от изненада.
— Точно така. Мислила си, че ако се забъркам с теб, те незабавно ще ме изритат от къщата. И вероятно си имала право. Само че не се получи — Той погледна към гърдите й. — Почти беше успяла, но аз се осъзнах навреме. — След тези думи се обърна и се запъти към вратата.
В продължение на няколко секунди Сейдж остана загледана в гърба му. После се втурна след него, сграбчи го за ръкава и го завъртя към себе си.
— През целия си живот до сега, никога не съм била обвинявана в нещо толкова долно, толкова непочтено, толкова… Ти за каква всъщност ме мислиш?
— Ти си лъжкиня!
— Не. Не съм.
— Така ли? А защо не каза на близките си, че онзи Казанова те разкара?
— Никой не ме е питал.
— Значи той наистина те е разкарал. Когато ти се обади преди малко, не е било, за да те помоли за прошка.
Сейдж се почувства като обвиняема. Харлан се разсмя.
— Добре де! Излъгах те! — изкрещя тя. — Но не съм излъгала близките си.
— Но те няколко пъти споменаваха името на Травис, а ти не им каза нищо за случилото се.
— И какво общо имаш ти с всичко това?
— Нищо, предполагам. И бих искал да си остане така. Не се опитвай да ме заблуждаваш по начина, по който манипулираш всички останали.
— Не съм опитвала нищо подобно.
Той рязко повдигна едната си вежда.
— Така ли?
— Да. — Гласът й прозвуча предизвикателно. — Точно така.
— Защо тогава ме целуна по този начин?
Тя отвори уста, за да отговори, но изведнъж осъзна, че просто няма какво да каже. Бързо затвори устата си и погледна встрани.
— Кажи ми — бавно заговори той и запристъпя към нея, докато тя най-накрая не отстъпи няколко крачки назад, — да не би целувките ти да са били напълно искрени и истински? Аз си помислих, че всичките ти стонове и въздишки бяха престорени. Да не би да искаш да кажеш, че всичко е било истинско? Ласките ти, прегръдките, умолителното да, да!