— Тук. Искам да работя за Тайлър Дрилинг.
Те отново я изгледаха с изумление. Чейс успя да проговори пръв.
— Тук? Ами… ей, Сейдж, ами… това е страхотно.
— Какво, по дяволите, се… — Лъки млъкна веднага, щом улови предупредителния поглед на Чейс. — Ами, да, Сейдж! Наистина е страхотно.
Сейдж изпусна дълбока въздишка. Напрежението й понамаля и тя тихо се разсмя.
— Наистина ли? Сериозно ли говорите?
— Разбира се — Лъки силно провлачваше думите. — Защо не! Тук винаги може да се намери някаква работа. Постоянно изоставаме с документацията. Дори и в тези тежки времена, счетоводните книги са истинско наказание, а ние и двамата с Чейс мразим да се занимаваме с тях. Нито един от нас не разбира кой знае колко от счетоводство. А и както сама виждаш, тук е доста мръсно и разхвърляно.
Сейдж, докарана до бяс от думите му, се завъртя на пета и се отправи към вратата. Чейс се втурна след нея и я сграбчи за китката на ръката.
— Пусни ме! — Тя яростно започна да се дърпа.
— Няма. И ако се опиташ да ме ухапеш, както правеше, когато беше дете, ще те ударя. А сега стой мирна. — После се обърна към Лъки. — Следващия път, когато ти хрумне да си отвориш голямата уста, направи една услуга на всички ни и се опитай да замълчиш.
Лъки, напълно объркан и изумен, широко разпери ръце.
— Ама какво има? Какво толкова казах?
Сейдж все пак успя да измъкне ръката си. Отказа се от намерението да си ходи, но и бързо забрави за решението си да контролира изблиците си на гняв и се озъби насреща им с яростта на млада лъвица, извадила ноктите си и готова за бой.
— Не търся работа за чиновничка, разсилна, или прислужница, Лъки — изкрещя тя. — Образована съм колкото вас и притежавам необходимата квалификация, за да ръководя бизнеса. Може би нямам достатъчно практически опит, но теоретично съм далеч по-добре подготвена от теб. Аз пораснах, слушайки разговорите ви за нефтената промишленост, познавам развитието й в детайли и без да искам, натрупах много познания в тази област. Днес бизнесът ни запада. Не виня за това никого от вас, но съм дяволски сигурна, че един нов човек в компанията едва ли ще навреди по някакъв начин. И като говоря за нов човек, имам пред вид член на семейството — додаде тя, спомнила си изведнъж за Харлан. — Никой от вас не смята за необходимо да се обърне към мен и изглежда не допускате, че аз бих могла да предложа някои нови идеи и решения на проблемите. А и дори да не е така, имам пълно право да работя в тази компания наравно с вас двамата. Единствената разлика между нас е, че аз имам яйчници вместо топки. Ако се бях родила момче, всички вие щяхте да очаквате от мен да се включа в бизнеса веднага щом завърша колежа. И преди да ме заклеймите като войнстваща феминистка, позволете ми да ви кажа още нещо. На мен ми харесва да съм жена. Не желая да съм мъж. Но когато става дума за работа и кариера, искам към мен да се отнасят честно и справедливо, така както се отнасят към съпругите ви колегите им от браншовете, в които работят. Сигурна съм, че нито един от вас не се съмнява в изключителната женственост на съпругата си. Искам да започнете да мислите за мен като за интелигентна жена, а не като за момиченцето с миши опашчици, което имахте навика да тормозите просто за да се забавлявате. Аз не съм дете, аз съм умна, зряла жена. От доста време живея в света на възрастните, но очевидно и двамата не сте го забелязали. Е, крайно време е да го направите. Не желая повече да ме потупвате покровителствено по главата, а след това да ме избутвате настрана и да се държите така, сякаш съм невидима. Няма да позволя повече да ме пренебрегвате.
В стаята се възцари неловко и продължително мълчание. Сейдж се задъхваше от негодувание, златистокафявите й очи блестяха от яд.
Най-накрая Лъки проговори:
— Уха! Това беше страхотна лекция, деч… Сейдж.
— Благодаря.
— Девон ли те подучи?
— Не, всичко реших сама.
Чейс се обади за пръв път.
— Не сме те изключили умишлено от семейния бизнес, Сейдж. Но от доста години ти не живееш при нас, а учиш надалеч. Бяхме решили, че изобщо не възнамеряваш да работиш след като се омъжиш. Във всеки случай, не сме си и помисляли, че би искала да останеш в Милтън Пойнт. — Той се намръщи. — Предполагам, че си обсъдила всичко това с Травис. Той какво мисли по въпроса?
— Това няма значение. Никога не съм била, нито пък имам намерение от сега нататък да се превръщам в негова собственост. — Никога до този момент не бе говорила толкова откровено за взаимоотношенията си с Травис. — Искам да поработя пълноценно преди да се омъжа.
— И какво смяташ, че можеш да работиш в компанията?