Тя ги погледна с неудобство, а после сведе очи. Това беше най-неубедителната част от аргументите й.
— Не съм сигурна. Зная, че от няколко години се опитвате да вложите капитали в нови предприятия. Може би ще мога да ви помогна, да предложа нещо ново, което сте пропуснали. Бих могла дори да се опитам да намеря нови клиенти, тъй като повечето от старите ни клиенти вече са извън бизнеса. Мисля, че ако прегледам документацията на компанията, ще мога да предложа някои изгодни сделки, които да привлекат нови клиенти.
— Няма да можем да ти плащаме много — мрачно отбеляза Лъки.
— Не е необходимо да ми плащате. — Те я погледнаха с изненада и тя побърза да добави. — Ще работя по договор. Няма да е необходимо да ми плащате, докато не постигна някакъв резултат. При всяка сключена сделка, ще получавам определен процент от печалбата.
— И от какво ще живееш?
— Не съм похарчила всички пари, които ми дадохте за последния семестър. Все още имам известни спестявания. Освен това, щом ще живея у дома, ще имам нужда само от пари за бензин. Свикнала съм с оскъдния си гардероб и използвам възможно най-рационално малкото дрехи, които имам.
Чейс изглеждаше натъжен.
— Сигурен съм в това, Сейдж. През последните няколко години не бяхме особено щедри към теб. А ти винаги си проявявала изключително разбиране към проблемите ни.
— И никога не си ни молила за повече. За което сме ти безкрайно признателни — добави Лъки.
Сърцето й се размекна и тя се приближи към тях, като ги прегърна и двамата.
— Тази криза засяга всички ни, нали? Оттук нататък искам да дам и моя принос в разрешаването на проблемите. Споразумяхме ли се?
— Аз съм съгласен — каза Лъки.
Чейс я погледна.
— Добре. Вече си част от бизнеса. Но не бързай да ни благодариш. Може да се окаже, че просто ще потънеш заедно с нас и с компанията.
Сейдж чу само тая част от думите, които изразяваха съгласието му, хвърли се към него и силно го притисна към себе си. После се обърна към Лъки и го прегърна със същото въодушевление.
— Няма да останете разочаровани. Кълна се. Благодаря ви, че ми дадохте тази възможност.
— Не е необходимо да се доказваш пред нас, Сейдж — каза Чейс.
— Може би. Но аз трябва да се докажа пред самата себе си.
— Знаеш ли, Чейс — обади се Лъки, — тя може би ще успее да продаде идеята на Харлан по-добре от нас двамата.
— Харлан? — промърмори тя. Възторженият й изблик угасна само при споменаването на името му. Беше толкова развълнувана, че напълно бе забравила за него. — И каква точно е идеята на Харлан?
Чейс я хвана за ръката и я поведе към вратата.
— Ела, ще ти покажем.
Складът се намираше съвсем близо до офиса и представляваше една огромна, прилична на пещера постройка. Само преди няколко години той бе изгорял до основи. Лъки бе обвинен в умишлен палеж, но Девон Хейнс, с която бе прекарал нощта, потвърди алибито му. Алвин Кагни и Джак Ед Патерсън, двама местни негодници, все още излежаваха присъдата си за палежа.
Сградата бе построена отново на предишното си място, а цялото оборудване, изгоряло при пожара, бе изцяло възстановено. Но въпреки това складът не беше такъв, какъвто го знаеха в най-добрите и успешни за компанията години. Сейдж го помнеше от детството си. В тогавашните й представи складът беше мръсно и мрачно място, което миришеше на нефт, на кал и на уморени от работа мъже, което кънтеше от грохота на работещите машини и от грубия, пиперлив език на работниците.
Обстановката в склада не бе твърде подходяща за една млада дама и поради тази причина тя съвсем престана да го посещава след като поотрасна. Винаги бе завиждала на братята си, които спокойно можеха да ходят навсякъде и да общуват с мъжете, които работеха за баща им. Толкова пъти й се бе искало да я вземат на някоя сондажна площадка, да й позволят да участва в празничното ликуване при откриването на всеки нов кладенец.
Когато Чейс вкара пикапа през широките двойни врати на склада, Сейдж с тъга забеляза, че той вече не бе същият. Беше прекалено чист. Машините стояха притихнали и потънали в прах. Наоколо не се суетяха работници с мръсни лица, не се опитваха да се избършат в зацапаните си носни кърпи, докато проклинаха безспирно лошото време, скапания си късмет и пресъхналите кладенци. Безгрижният им смях и дългоопашатите лъжи за добрите стари дни в нефтените полета на Източен Тексас бяха изчезнали заедно с тях.
В този момент в склада имаше един-единствен човек, който се бе навел над чертожната маса и внимателно проучваше някакъв чертеж. Дочул приближаването на пикапа, той се изправи и забоде жълтия молив, с който чертаеше, в гъстата руса коса зад ухото си. Въпросително изгледа Сейдж, която се приближаваше към него, заобиколена от братята си.