— Харлан…
— Точно така. Повтори името ми.
Отново впи устни в нейните. Слабите й, неубедителни протести останаха нечути и незабелязани. А когато този път езикът му проникна в устата й, тя признателно го пое и нежно го погали със собствения си език.
Харлан обгърна тялото й с ръце, притисна я към себе си и леко наклонил глава на една страна, задълбочи целувката си. В ушите на Сейдж бушуваше истинска какофония от звуци и тя изведнъж осъзна, че това бяха просто ударите на собственото й сърце и подобният на лек ветрец полъх на връхлетялата я всепоглъщаща страст. Никога преди не бе изпитвала нещо подобно, но въпреки това веднага разпозна внезапно обхваналия я копнеж да го има. Топла вълна обля цялото й тяло и се концентрира в пулсиращата болка между бедрата й.
Той я целуваше отново и отново, езикът му проникваше все по-дълбоко в устата й, сякаш за да усети вкуса й. И когато най-накрая трябваше или да спрат, за да си поемат въздух, или да умрат от задушаване, той сведе глава и заровил лице в разпилялата се по врата й коса, я зацелува като обезумял. Устните му се насочиха към ухото й. Сейдж почувства допира на топлия му, влажен език и леко извика. Коленете й се огънаха, тя залитна назад и се свлече на канапето.
Той я последва, почти покрил тялото й с неговото. Сейдж зарови пръсти в косата му и придърпа главата му към себе си. Имаше нужда от него. Изпитваше необходимост да почувства тежестта на тялото му, да усети изгарящото го желание, да остане без дъх от целувките му.
Започна да го целува така, сякаш цял живот бе копняла за любовта и ласките му. Сви единия си крак в коляното и го притисна към бедрото му. Чувстваше се на седмото небе. Усещаше силната му ерекция, притискаше се към него, бавно движеше бедрата си, искаше още и още.
Харлан пъхна ръка под пуловера й, за да погали гърдите й.
— Сейдж, искаш ли да продължа?
Тя накъсано въздъхна и промълви утвърдителния си отговор като не спираше да целува лицето му, което — сега вече можеше да си го признае — й бе харесало страшно много още в момента, в който го бе видяла за пръв път.
Ръката му измъкна едната й гърда от сутиена. Ласкаво погали втвърденото й зърно с върховете на пръстите си. Сейдж простена и изви гръб, умолявайки го за още.
— Скъпа, малка Сейдж. — Той въздъхна нещастно, отдръпна ръката си и се опита да отблъсне настойчивите й устни.
Най-накрая тя осъзна, че е спрял да я гали и че очаква да го погледне. Престана да мята глава между дланите му и погледна към него с големите си, замъглени от страст златисти очи.
— Какво има?
— Нищо, по дяволите! — Гласът му бе дебел и продран. — Ти си прекрасна. Изглеждаш страхотно. Имаш неповторима кожа, невероятен вкус.
— Защо спря тогава? — попита го с дрезгав глас.
— Харесвам братята ти, Сейдж. И те ме харесват и ми вярват. Не искам по никакъв начин да измамя доверието им.
Все още възбудена, тя леко се помести и се настани по-удобно между бедрата му. Той затвори очи и тихо простена. Когато ги отвори отново, очите му бяха необикновено блестящи. Леките бръчици от двете страни на устата му бяха стегнати в напрегната гримаса. Дишането му бе повърхностно и учестено.
— Изобщо не трябваше да те целувам отново. Не мислех, че ще стигнем толкова… не смятах, че ще си толкова… о, по дяволите! — Той се намръщи, сякаш изпитваше силна болка. — Повярвай ми, Сейдж, нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да покрия цялото ти тяло с целувки. Знаеш къде искам да съм в този момент. В теб. Дълбоко в теб. — Той отново затвори очи за миг и дълбоко пое дъх. — Но преди да продължим по-нататък, трябва да съм сигурен, че знаеш какво правиш и че го искаш толкова, колкото и аз. Не бих желал да бъда използван като лек за наранената гордост на едно разглезено малко момиче.
Само преди няколко секунди Сейдж едва ли би могла да повярва, че съществува чувство, което да заглуши бушуващата в душата й страст. В момента, в който думите му достигнаха до съзнанието й, тя откри, че гневът е всесилен. Обхваната от ярост, Сейдж силно изръмжа и го отблъсна от себе си, като едва не го събори на изпъстрения с петна линолеум, с който бе покрит подът на караваната.
Тя скочи от канапето и отмахна от очите си разрошената си коса.
— Изобщо не бива да се плашиш от възмездието на братята ми — изкрещя Сейдж. — Някой ден ще те убия със собствените си ръце.
Изрекла заплахата си, тя широко отвори вратата, прескочи двете стъпала и се втурна напред в тъмнината. Беше изминала четвърт миля пеша, когато пикапът му я настигна и спря до нея.
— Качвай се — викна й той през отворения прозорец.