Може би Харлан беше прав, когато й каза, че е прекалено строга към себе си. Човешко е да се греши. А може би това не беше чак толкова лошо. Всяка отрицателна постъпка си имаше и своите положителни черти.
Въпреки че й се бе наложило да преглътне всичката си гордост, за да отиде при доктор Белчър, той бе останал силно впечатлен от куража й да се появи пред него толкова скоро след разрива с Травис. Тя сигурно бе успяла да го убеди, че напоителната им система ще намери широк пазар. Бе успяла да го спечели за идеята благодарение на убедителната си настойчивост. Той възторжено бе приел предложението й да инвестира пари в проекта. Сделката бе пропаднала, но по причини, които нямаха нищо общо с търговския й похват и умението й да привлича клиенти.
Само Харлан и тя знаеха какво се бе случило между тях тази сутрин. Той нямаше да каже на никого, защото не искаше да пожертва работата си или приятелството на братята й.
На нея просто щеше да й се наложи да скърца със зъби и да понася самодоволното му изражение, а това може би нямаше да се окаже чак толкова трудно, защото ако нещата тръгнеха добре, тя щеше да пътува доста като търговски представител на компанията. Така че нямаше да й се наложи да прекарва много време с него.
Сейдж се сгуши под завивките, опитвайки се да запази кълнчето оптимизъм, появило се в душата й. Сега, когато всички знаеха за разваления й годеж — братята й със сигурност щяха да кажат на майка им и на съпругите си, — тя можеше да си отдъхне. Измамата вече нямаше да тегне като тъмен облак над главата й.
Както беше казала и на Чейс, тя искаше да остави миналото зад себе си и да продължи напред. Вече имаше определени цели, свързани с кариерата си, които не само щяха да й възвърнат самоуважението, но щяха да подпомогнат и семейния бизнес.
През годините, които бе прекарала в университета, Сейдж остро бе усетила липсата на домашния уют и обичта на близките си. Сега вече имаше племенница и племенник, които да глези. Майка й щеше да е щастлива, ако Сейдж се върне у дома. Биха могли да прекарват много повече време заедно. Щеше да бъде като в добрите стари времена и майка й с радост щеше да продължи да я глези и да я обсипва с внимание.
Успокоена от тези мисли, тя се отпусна и се унесе в сън.
Събуди се от приятния аромат на печено месо. Стомахът й се бунтуваше, което й напомни, че не бе яла нищо почти двадесет и четири часа. Докато се обличаше, забеляза, че слънцето вече залязва. Беше проспала почти целия ден. Въпреки сутрешния инцидент, Сейдж се чувстваше свежа и отпочинала. Бодро отвори вратата на спалнята и се спусна по стълбите.
Пред нея се изпречи Харлан, който тъкмо се изкачваше по стълбите. Сейдж замръзна на мястото си. Той се спря на няколко метра от нея. Приковаха погледи един в друг. Сейдж може би щеше да остане като вкаменена под силата на въздействащия му поглед, ако той не бе свел очи надолу към тялото й. Когато го направи, тя усети как в душата й се надига вълна от страст, която следваше пътя на очите му.
Сейдж се насили да продължи пътя си. Това очевидно щеше да се случва доста често, след като и двамата живееха под един покрив. Тя нямаше да позволи присъствието му да я превърне в затворник в собствената й спалня. Чия беше тая къща, в края на краищата? Негова или нейна?
Възнамеряваше да мине край него и да измърмори нещо като поздрав. Нищо повече. Само че не успя. Когато стъпи на стъпалото над неговото, той повдигна ръце, обгърна бедрата й и я прикова на мястото й. Ръцете му се придвижиха към кръста й, а пръстите му нежно проследиха извивката на гърба й.
— Сейдж? — погледна я умолително. — Добре ли си, скъпа?
Гласът му беше нежен и подкупващ и само той, дори и без помощта на ръцете му, бе достатъчен, за да я задържи, отмаляла и безсилна на мястото й. Усещаше допира на ръцете му върху тялото си, топлината на дланите му извика спомена за случилото се сутринта. Тя може би щеше да се отпусне в ръцете му и да го помоли да я прегърне, ако не бе забелязала в очите му да проблясва единственото чувство, което не желаеше да приеме — жал и състрадание.
— Извини ме — гласът й прозвуча студено. Отблъсна ръцете му, заобиколи го и се затича по стълбите, без нито веднъж да се обърне назад. — Мамо?
— Тук съм. — Лори се обади от кухнята.
Бузите й бяха зачервени от топлината на печката. Бе препасала една стара престилка, за да предпази панталона и пуловера си, но на Сейдж и се стори, че майка й никога преди не бе изглеждала толкова красива.
— Радвам се, че се върна, скъпа!
Разтвори и двете си ръце и Сейдж се намести в майчината прегръдка.