Докато пиеха кафе, Чейс предаде на жените думите на доктора.
— Лъки ще трябва да носи гипсовата превръзка между шест и осем седмици. Няколко дни ще изглежда дяволски зле…
— Благодаря — обади се Лъки.
— Но след това ще възстанови красивата си физиономия.
— Да се надяваме, че това ще стане преди завръщането на майка ти и Пат — намеси се Марси.
Девон протегна ръка и разроши косата на Лъки, която бе сплескана от болничната възглавница.
— Съмнявам се, че ще бъдат особено шокирани. От това, което съм чувала, разбирам, че той неведнъж е изглеждал по този начин.
— Не и откакто те срещнах. — Лъки хвана ръката й и я стисна, а след това отпи от кафето си с помощта на сламката. — Сейдж стана ли вече? Искам да поговоря с нея.
Няколко секунди никой не каза нищо. Останалите трима не смееха да погледнат Лъки в очите. Най-накрая Чейс се поизкашля и каза:
— Тя замина.
— Замина! Къде?
— Не сме сигурни. Просто замина.
Очите на Лъки обходиха заобиколилите го, сведени надолу лица.
— Има още нещо, което пропускате, но каквото и да е то, сигурен съм, че не е никак приятно.
— Замина с Харлан.
Лъки изруга и удари с натъртения си юмрук по ръба на масата. После изруга още по-силно, защото го заболя.
— И ти й позволи да тръгне?
— Не съм й позволил. — Чейс сърдито скочи от стола си и започна да кръстосва из кухнята. — Тя изобщо не поиска разрешението ми, Лъки. Опаковала нещата си и се измъкнала през нощта, оставяйки една бележка, в която ни моли да не се тревожим. Обещава, че ще се обажда редовно и ни предупреждава да не си и помисляме да тръгваме да я търсим. Караваната на Харлан също я няма. Няма ги и чертежите на прототипа. Между другото, ти знаеше ли, че той вече е монтирал и компютър? — попита Чейс без връзка с темата на разговора.
Лъки зарови пръсти в косата си.
— Не мога да повярвам, че си я оставил да се измъкне с този скитник. Тя какво, да не би да му е пристанала?
— Проклет да съм, ако зная! Може би е взел чертежите, за да предложи проекта на някоя друга компания.
— Не мога да повярвам на ушите си! — възкликна Марси и скочи от стола си.
— Нито пък аз — обади се и Девон. — Чуйте се само какви ги говорите! — Тя критично ги изгледа и двамата. — Вече месеци наред слушаме колко интелигентен и честен човек е Харлан Бойд. Той има страхотни идеи. Последната му идея е невероятна… Ако системата заработи, ще можем отново да вземем хората си на работа… Това ще ни спаси…
— Девон е права — каза Марси. — Точно това повтаряхте безспир. Чейс, само преди няколко вечери ти ми говореше за плановете ви ти да се заемеш с производството, а Лъки да поеме инсталирането.
— Ти ми каза същото — Девон се обърна към съпруга си. — Беше толкова възбуден от перспективата отново здраво да се заловите за работа. Беше напълно възприел идеите на Харлан. Откакто те познавам, никога не си бил изпълнен с толкова оптимизъм и енергия относно бизнеса ви.
Марси пак се включи в спора.
— И това само защото Харлан бе измислил начин да пригоди оборудването, с което разполагате, за извършване на друг вид работа. И сега той изведнъж се превръща в персона нон грата. А вчера беше герой. Можеше да прави чудеса.
— Герой, който зад гърба ни — Лъки едва произнасяше думите през подутите си устни — прелъсти малката ни сестричка.
— И какво от това?
— Какво от това? — Лъки с недоумение повтори думите й.
— Да, какво от това — настоя Марси. — Сейдж не е вашата малка сестричка. Тя е голяма жена. Искала да е спи с Харлан и го е направила, а на теб това изобщо не ти влиза в работата. Нито пък на теб. — Тя се обърна и насочи пръст към гърдите на Чейс.
— Със заключенията, до които достигнахте преди малко, вие се отнасяте крайно несправедливо както към Сейдж, така и към Харлан — допълни Девон. — Ужасена съм от пълната липса на доверие към тях, особено пък към собствената ви сестра. На всичкото отгоре се държите като двойка кръгли глупаци.
— Как така? — попита Чейс.
— А аз чудесно разбирам какво иска да каже Девон — Марси отново се намеси. — Не се ли доверявате на собствената си преценка за хората? Само допреди двадесет и четири часа изпитвахте безрезервно доверие към този човек.
— Преди двадесет и четири часа не знаехме, че се е възползвал от Сейдж.
— И все още не го знаеш. — Марси се разкрещя на съпруга си. — Може Сейдж да се е възползвала от него. Това не ти ли мина през ума?
— А ти, Лъки Тайлър — сърдито изсумтя Девон. — Точно ти ли трябва да обвиняваш човек, който се е възползвал от някоя жена?