— О, хайде, Девон — Той побърза да се защити, но премигна от болка, когато раната на цепнатата му устна отново се отвори. Опипа я с ръка и неясно измънка: — Не можеш да сравняваш техните взаимоотношения със случилото се между нас в нощта, в която се срещнахме.
— Това, което със сигурност зная в този момент, е — Чейс се опита да надвика останалите, — че Сейдж е особено уязвима сега, заради разрива с Травис. Може би се чувства и малко разстроена заради женитбата на мама. В противен случай никога не би се заплеснала по тип като Харлан.
— И защо не? Той е много красив и секси.
Насинената долна челюст на Лъки увисна от изненада. Беше стъписан от коментара на жена си.
— А така! Точно така трябва да говори една омъжена жена, която има и дете на всичкото отгоре.
— Като съм омъжена, да не съм сляпа! — ухапа го тя. — А той наистина е много красив и секси. Дори и Лори смята така.
— Мама? — изхърка Лъки.
— Да, майка ти. Сама ми го каза.
— Кое ти дава основание да мислиш, че знаеш по какви точно мъже си пада Сейдж? — Марси настойчиво погледна Чейс. Лъки и Девон, които си разменяха заплашителни погледи, млъкнаха и предоставиха думата на другата двойка. Те се наежиха и застанаха един срещу друг, готови за битката.
— Познавам я — каза Чейс. — Познавам я от много години, за разлика от теб. С грубите си маниери и простовато държание, Харлан е последният мъж, с който би легнала Сейдж, ако разсъждаваше с главата си.
— Е, любовта понякога променя хората — надуто заяви Марси. — Обръща възгледите и разбиранията им на сто и осемдесет градуса.
— Любов? Кой изобщо говори за любов! Мисля, че тук става дума за секс и нищо повече.
— Можеш да го наричаш както си искаш, но то оказва страхотно влияние върху хората. Кара ги да правят налудничави, необикновени неща.
— Като това да избяга посред нощ без каквото и да било обяснение?
— А може би като това Чейс Тайлър да се ожени за Гъсето Джоунс — изкрещя тя. — Какво ще кажеш, а? Какво смяташ, че бяха шансовете ти да устоиш на чувствата си? — Опитвайки се да обуздае гнева си, тя студено изгледа съпруга си. — Преди двамата с Лъки да организирате хайка за спасяването на Сейдж, мисля, че ще е добре да допуснете, че тя може би не желае да бъде спасявана. — Подсмръкна с малко попресилено възмущение. — Мисля, че е по-добре да се качим горе, Девон. Струва ми се, че чувам Лорин да плаче.
Понесла Джейми на ръце, Марси напусна стаята. Девон излезе веднага след нея.
Лъки погледна брат си и заговори унило:
— Предупредих те, че ако някога се съюзят срещу нас, ние сме загубени.
— Да — Чейс въздъхна и се отпусна в най-близкия стол. — Загубени сме.
Пикапът на Харлан не можа да стигне дори до Остин.
На около тридесет мили северно от столицата двигателят започна да се дави. След още десет мили изпод ожуления капак на пикапа се заизвива струйка дим.
Сейдж отвори уста, за да каже нещо, но, спомнила си заплахата му, че ще я накара да върви пеша, веднага я затвори. На лицето му цъфна самодоволна усмивка.
— Виждам, че си взела предупреждението ми присърце. — В гласа му се долавяше доволство.
Тя го изгледа и сухо каза:
— Може би смяташ да го оставиш да гръмне и да ни хвърли във въздуха.
— Търся удобно място, за да спра.
Четвърт миля по-нататък той отби на един крайпътен паркинг. Давещият се, кашлящ пикап стана за посмешище на другите шофьори, които използваха паркинга. На Сейдж й се прииска да се скрие на седалката и да покрие главата си с ръце.
Харлан, обаче, не изглеждаше ни най-малко смутен, когато излезе от пикапа. Той се отправи към предния капак и го повдигна. Ръждясалият метален капак жално изскърца. След няколко минути Харлан застана до вратата на Сейдж. Тъй като стъклото го нямаше, а на мястото му бе закрепен един картон, Сейдж удари вратата с рамо и я отвори.
— Каква е диагнозата?
— Скъсано водно съединение — отговори й той. — Всичката вода в радиатора е извряла.
— Това лошо ли е?
Той подпря лакът на единия край на вратата и я изгледа развеселен.
— Да, освен ако човек не си е поставил за цел да блокира двигателя.
Това й се стори твърде приемлив начин да се отърват от омразното превозно средство.
— Не допускам, че тази бракма е застрахована.
Той поклати глава.
— Недей да си толкова сигурна.
— Пълна застраховка? — тя го погледна с надежда.
— Глупости.
— Какво предлагаш тогава?
Харлан започна да разкопчава ватената си риза. Когато откопча всички копчета, той я измъкна от дънките си и я съблече.