— Дръж това.
Тя пое ризата и безмълвно го загледа как, кръстосал ръце, хвана подгъва на бялата си тениска, изхлузи я през главата си и остана гол до кръста.
По тялото му личаха синините от снощния бой. Сутрешното слънце блестеше по косъмчетата на гръдния му кош. Зърната на гърдите му настръхнаха от студения вятър.
Сейдж почувства, че стомахът й се свива.
Хванал тениската с две ръце, той я раздра по средата, а после отпра и ръкавите. Отново се приближи към предницата на пикапа и Сейдж се вторачи в голия му гръб, който бе не по-малко възбуждащ от гърдите му. Светлорусата му коса се къдреше около врата му. Под копринено-гладката кожа изпъкваха гъвкавите му, силни мускули.
Изпълнена с любопитство, тя надвеси глава, за да види по-добре какво прави той под вдигнатия капак. Запленена и очарована, Сейдж наблюдаваше с пресъхнали уста как играят мускулите по тънките му ръце, докато завиваше ивици от памучния плат около скъсаното съединение. Вените му се надуха и изпъкнаха. Ръцете му изглеждаха силни и много сръчни, докато завързваха памучната лента на здрав възел. От един пожарен кран наблизо наля вода и напълни радиатора.
Затръшна капака на пикапа и се запъти към квадратната тухлена постройка, в която се намираха тоалетните.
— Веднага се връщам — викна й през рамо. — Трябва да си измия ръцете.
Сейдж бързо извъртя огледалото за обратно виждане към себе си. Отражението й й подейства като неприятен шок. Изглеждаше точно като жена, която не си е лягала цяла нощ. И тъй като не можеше и дума да става за осемчасов сън оттук нататък, тя се опита да направи възможното с козметиката, която носеше в чантата си.
Подобно на Харлан, който бе импровизирал при поправянето на пикапа, така й тя се опита да импровизира, докато гримираше лицето си. Работеше много бързо, защото не искаше той да си помисли, че суетата й има нещо общо с него. В момента, в който Харлан се появи иззад ъгъла на сградата, тя натъпка четката за коса в чантата си и се опита да изглежда нетърпелива и отегчена от забавянето.
Само няколко секунди след като се настани и кабината, той започна да души въздуха.
— Парфюм ли подушвам?
— Исках да се поосвежа малко. Нали нямаш нищо против?
— Разбира се, че нямам. Преди малко изглеждаше ужасно. — Начумерена, тя му подхвърли ризата. Той я хвана и започна да се смее. — Не разбираш от шега, нали?
Опря ръцете си на голямото кормило, а после се обърна и се вгледа в нея.
— Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, Сейдж, искам да ти призная, че ми беше трудно да държа и двете си ръце на волана.
Погледът, който си размениха, се проточи неудобно дълго. Сейдж непрекъснато си напомняше, че от този момент нататък отношенията им трябваше да бъдат чисто делови. Тя бе пожелала да бъде така. И след като тя бе определила правилата, не биваше първа да ги нарушава. А и освен това не можеше да допусне нещо да я отклони от крайната й цел. Не че на Харлан му се налагаше да полага големи усилия, за да привлече вниманието й. Всъщност, изобщо не бе необходимо да полага каквито и да било усилия.
Най-накрая тя откъсна очи от него и кимна към предния капак.
— Работи ли вече?
— О, няма проблеми. — Гласът му прозвуча твърде дрезгаво.
— Мислиш ли, че може да експлодира?
Той преглътна мъчително.
— Би могъл. Трябва през цялото време да следя да не се прегрее.
Сейдж остана с впечатлението, че двамата говорят за различни неща и нервно облиза устни.
— Няма ли да си облечеш ризата?
— Защо? Да не би голите ми гърди да те притесняват?
— Нищо подобно.
Той се усмихна с разбиране и тя се почувства твърде прозрачна и разголена под всезнаещия му поглед. Той допря двата кабела, за да запали пикапа и додаде:
— Госпожице Сейдж, наистина не разбираш от шега, но в лъгането си още по-зле.
— Наистина е много забавно. Изпитвам особено чувство на пълна свобода. А ти?
— Аз съм напълно свободен от петнадесетгодишен, забрави ли?
Движеха се бързо по широката магистрала с шест платна, която пресичаше Тексас от Ред Ривър до границата с Мексико на юг.
— Е, добре, но за мен този волен и необременен с грижи живот е напълно нов и непознат — каза Сейдж. — Чувствам се безгрижна като циганка.
В Остин бе настояла да продължат с колата й, която стоеше паркирана пред апартамента й от деня, в който Травис я бе закарал в Хюстън за празниците.
През последните няколко месеца от следването си тя постепенно бе изнесла повечето си вещи от апартамента, който в продължение на три години беше неин дом. Двете й съквартирантки, които възнамеряваха да продължат да живеят там, веднага купиха нейната част от мебелите и кухненските прибори. В апартамента бяха останали съвсем малко нейни лични вещи, които двете момичета бяха обещали да отделят в един гардероб, за да може тя да си ги прибере, когато й е удобно.