Той непрекъснато повтаряше името й и конвулсивно навиваше кичури коса около пръстите си.
Сейдж зарови лице в ароматния, окосмен триъгълник около пениса му, докосна с устни гладката му повърхност, покри го с целувки.
— Умирам, скъпа — простена той, дръпна я нагоре към себе си и впи устни в нейните. Целувката им бе дива и необуздана. Тя бързо се намести между бедрата му. Той повдигна глава и я погледна. — Не бързай толкова. Не ни се налага да бързаме за никъде. Надявам се, че в хотела няма да избухне пожар. Не искам отново да те нараня.
— Няма. Моля те, Харлан. Сега.
Въпреки настойчивата й молба, той проникна в тялото й много нежно и внимателно.
— Толкова си влажна. — Въздъхна и потъна още по-дълбоко в нея. — О, Боже, прекрасна си.
— И ти също.
Усмихнаха се един на друг и той проникна още по-надолу.
— Усещаш ли това?
— Хмм, да.
— А това?
Затворила очи, тя измърмори нещо неразбираемо.
— Добре. Добре. А сега дръпни коленете си назад. Това е. О, Сейдж…
Само след няколко секунди той напълно забрави, че не бързат за никъде. Сейдж предпочете да не му припомня собствените му думи и с нетърпение и необуздан глад посрещаше всеки негов тласък. Изпразнила ума си от всичко останало, тя се остави на опиянението на завладелите я чувства, с наслада се отдаваше цялата, опитваше се да му достави същото удоволствие.
Прие го в себе си с цялото си тяло, и ум, и душа, докато най-накрая започна да й се струва, че те двамата са едно цяло.
А когато отново усети познатите й вече, пронизващи я конвулсии, тя не им се противопостави, а още по-силно се притисна към Харлан. Изцяло се съсредоточи върху преплетените им тела, усещаше само допира му, топлината на тялото му, пулсирането на члена му вътре в нея, а след това всичко се сля в ярък и невероятно силен оргазъм, разтърсил ги двамата едновременно.
Няколко минути по-късно той сякаш се опита да се отдели от нея. Тя прошепна:
— Не ставай.
Без да я пуска от прегръдките си, той се претърколи на една страна, държейки я здраво, докато се озоваха отново лице в лице.
— Убеди ме веднага.
Усмихнаха се, а после устните им се сляха в нежна целувка. Сейдж сгуши лице във врата му.
— Харлан?
— Ммм?
— Благодаря.
— За мен бе удоволствие.
Тя отново се усмихна.
— Харлан?
— Хмм?
— Нищо. Исках просто да произнеса името ти на глас.
После въздъхна доволно, затвори очи и се унесе в сън.
Когато на следващата сутрин тя възторжено връхлетя през вратата, той я очакваше, легнал по гръб в леглото и скръстил двете си ръце под главата си.
— Е, най-после се събуди — каза тя и на лицето й грейна щастлива усмивка.
— Къде беше? Започнах да се притеснявам?
— Сутринта се събудих рано, преливаща от енергия. Почаках малко с надеждата, че ще се събудиш, но ти продължи да спиш и аз излязох, за да купя понички и горещо черно кафе. Точно както го обичаш.
Тя остави две бели книжни торби на масата върху която все още стояха чиниите от вечерята им и поставката на свещта, която очевидно бе догоряла по някое време през нощта. Бяха заспивали и се будили, за да се любят отново толкова много пъти през нощта, че Сейдж бе изгубила вся каква представа за времето.
Тя се приближи към леглото, наведе се над него и го целуна първо по челото, върху което бяха паднали кичури от светлата му коса, а после и по устните. Хванала ъгъла на чаршафа с двата си пръста, тя го повдигна нагоре и надникна отдолу.
— О, Харлан, ти си гол! Колко си недодялан.
— Това да не е някаква нова дума за възбуден?
— Ходил си в колеж. Знаеш какво означава недодялан.
— А ти знаеш какво означава възбуден. Ела тук.
Като ръмжеше закачливо, той я сграбчи за китките и я дръпна върху себе си. Тя се престори, че се съпротивлява, но веднага забрави преструвките, усетила възбудата на стегнатото му тяло.
— Пак ли? — съблазнително прошепна тя. — Мислех си, че тези, които го правят прекалено често, ослепяват.
— Ослепяват само онези, които не го правя достатъчно често.
— О, Боже! Не можем да позволим да ни се случи нещо подобно, нали? — каза тя и притисна устни към неговите.
Целуваха се страстно, докато тя яростно се бореше с дрехите си, опитвайки се да се освободи от тях. Най-накрая успя и легна отгоре му, докосвайки го с цялото си тяло. Изненада се когато той обгърна задника й с ръце и нежно разтвори бедрата й, като същевременно лекичко я повдигна нагоре.
— Не зная какво да правя. — Изглеждаше искрено притеснена.
— Напротив, знаеш.
— Така ли? — Тя направи няколко движения, от които очите му ярко заблестяха.
— Да — едва произнасяше думите. — Точно така.