Хардтек наближаваше шестдесетте, имаше широки гърди и голям корем, макар че тялото му бе по-скоро мускулесто, отколкото дебело. Носът му беше голям и месест, а зачервеното му лице й подсказваше, че той е мъж, който не се лишава от няколко бърбъна през деня. Имаше смущаващия навик да се взира в събеседниците си изпод гъстите, надвиснали над очите му сиви вежди.
Шокирана от собствената си дързост, Сейдж смело заяви:
— Излъгах, господин Хардтек. Дойдох тук, за да ви продам нещо.
Той изглеждаше стъписан от откровеността й. В продължение на няколко секунди я огледа с напрегнат и изучаващ поглед. После се настани в кожения си стол и като скръсти ръце на стомаха си, леко се изсмя.
— Е, куражлийка сте, госпожице Тайлър. Трябва да ви го призная. И какво предлагате? Да не би да ни е изтекъл абонаментът за Телевижън Гайд?
Сейдж се усмихна колебливо и като се питаше още колко ли време ще може да разчита на доброто му настроение, сложи папката на ръба на бюрото му и я разтвори.
— Искам да ви запозная с една нова система за напояване. Това тук са чертежите.
Той дори не погледна към скиците на Харлан. Беше приковал поглед някъде между очите й.
— Госпожице Тайлър, аз съм зает човек. Имам цяла армия от подчинени, които решават тези въпроси вместо мен.
— Добре зная това — бързо заговори тя, разбрала, че той е на път да я отпрати. — Но аз вече седмици наред се срещам с вицепрезиденти и младши изпълнителни директори. Те са много по-заинтересовани от това да запазят настоящия си бюджет и изобщо не мислят за инвестиране. Никой не смее да разклати корпоративната лодка в тия тежки времена и затова не се вземат никакви решения. Този път реших да се срещна с най-главния шеф — този, който подписва чековете и взима окончателните решения. Уморих се да ме препращат от един заместник на друг.
Изминаха няколко мъчителни секунди, през които той не свали поглед от лицето й, после погледна часовника си и каза:
— Разполагате с пет минути. — Тя побутна папката към него докато превъзнасяше безупречната репутация на Тайлър Дрилинг. Той я слуша няколко секунди и я прекъсна. — Запознат съм с репутацията на семейството ви в петролния бизнес. Кажете ми само какво продавате и защо трябва да го купя.
— Възложили ли сте на някого договора за напоителна система на Шедоу Хил?
Вече бе започнало разчистването на терена за бъдещия комплекс, който щеше да бъде построен на няколко мили северно от Далас. Сейдж бе чела, че след завършването му, той ще се простира на площ от няколко квадратни мили, ще има игрище за голф с осемнадесет дупки и друго по-малко с девет дупки, игрище за игра на поло, самолетна площадка, търговски център, шикозен кънтри клуб, както и някои други, неприлично скъпи места за развлечения.
— Не, доколкото знам — отговори й той.
— Ще ви бъдем много задължени, ако ни възложите този договор. Разполагаме точно с това, което ви трябва.
— Можете ли да предложите някакви препоръки? Кой друг използва системата ви?
— Никой. Вие ще бъдете първият ни клиент, ако решите да я купите.
Сейдж не искаше да започне кариерата си с лъжа. Но дори и да имаше подобни намерения, Хардтек веднага щеше да открие измамата. Тя смело го погледна в очите, очаквайки да й каже, че не проявява интерес към предложението й и да повика секретарката си, за да я изпрати.
Той обаче не направи нищо подобно, а каза:
— Слушам ви. Продължавайте.
Сейдж си припомни всичко онова, което бе чувала Харлан да разказва при толкова много срещи и бързо разясни принципа на системата.
— Можем да инсталираме надземни пръскачки, както и тръби, които ще бъдат скрити под земята. И ще го направим много по-евтино от всички останали, защото разполагаме с тръби и помпи, които излязоха от употреба след като нефтеният пазар отиде по дяволите.
Той разгледа чертежите с внимание, на каквото тя изобщо не смееше да се надява. Всъщност Хардтек се спираше на всяка една схема и я изучаваше в най-големи подробности. Без да вдига глава, той я изгледа изпод вежди и попита:
— Кой направи тези чертежи?
— Нашият конструктор — уклончиво отвърна тя. — Братята ми ще отговарят за цялостното инсталиране и поддръжка.
— Хмм.
Макар да бе любопитна да разбере дали и Хардтек ще реагира по същия бурен начин при споменаването на името на Харлан, Сейдж не посмя да рискува. Хардтек бе прекалено надежден и сериозен клиент, за да си позволи да го изгуби. Договорът с него би повлякъл още много след себе си. Би направил реклама на новото изделие на Тайлър Дрилинг по-добре от всеки друг.
Това беше най-главната причина, която я подтикна да се срещне с него лично. Другата причина бе желанието й да се запознае с измамения съпруг.