— Аз — твърдо отбеляза Марси.
— Изглежда, че първата ни продажба няма да закъснее. Искрено се надявам това да е така. Заради всички ни. — Той бутна настрана празната си чиния и взе чашата с червено вино. — Не съм забравил нашата сделка, Марси.
— За каква сделка става дума? — Безгрижният й тон не можа да го заблуди.
— Сделката, която сключихме, когато се оженихме.
— О, тази сделка ли?
Всеки път когато той повдигнеше този въпрос, тя ловко променяше темата на разговора. Този път, обаче, Чейс бе твърдо решен да не й позволи да постъпи така.
— Ти ни измъкна тогава, Марси, и аз не съм го забравил. Без твоите пари…
— Нашите пари. Те станаха твои в деня, в който се оженихме.
— Парите бяха твои. Пари, които бе спечелила с много труд. Когато се оженихме, ти казах, че възнамерявам да ти върна всеки цент. До този момент нямах такава възможност. Но ако сключим един от тези големи договори, за които Сейдж говореше днес, ти ще получиш парите си обратно.
Тя стана от стола си, заобиколи масата и седна в скута му.
— Мислиш ли, че тези пари ме интересуват, Чейс?
— Но мен ме интересуват.
— Твоята честност е изумителна. И това е една от многото причини, поради които те обичам толкова много. И винаги съм те обичала. Още от детската градина.
Тя сведе глава и го целуна многозначително. Когато най-сетне се отдръпнаха един от друг, тя заговори тихо.
— Печалбата, която получих от онази инвестиция, е огромна, Чейс. Виж колко много неща спечелих — красиво, здраво бебе и съпруг, който ме обича.
— Точно така. Аз наистина те обичам. Макар че понякога се плаша от острия ум и непоклатимата ти логика.
— Помисли си колко отегчен щеше да бъдеш, ако не бях такава, каквато съм.
— Отегчен? С теб? Никога! — Той пъхна ръце под пуловера й. — Хмм. Винаги си толкова топла и мека. — Гърдите й бяха пълни с мляко. Той нежно ги погали. Тя целуна ухото му, а после леко прокара език по ръба му. — Моля те, Марси — простена той. — Имай милост. Престани.
— Да не би да започваш да се възбуждаш? — закачливо прошепна тя.
— Да се възбуждам? Вече седмици наред сякаш не съм на себе си.
— В такъв случай, не мислиш ли, че е време да направим нещо по въпроса? — Тя протегна ръка към панталона му и започна да го разкопчава.
Очите му бързо потърсиха нейните.
— Искаш да кажеш…
— Аха.
— Зелена светлина?
Тя го обгърна с ръка и се усмихна съблазнително.
— По-зелена от това не може да стане.
— Приличаш на котарак, който току-що е изял канарчето за закуска — отбеляза Лъки, когато брат му влезе в офиса им на следващата сутрин.
Чейс си тананикаше. Походката му беше стегната и пружинираща. Наля си чаша кафе и се обърна към брат си, вдигнал чашата за тост:
— За любовта и брака!
Лъки се засмя и вдигна своята чаша.
Не бяха допили кафето си, когато чуха една кола да спира пред офиса. Чейс погледна през прозореца.
— Сейдж и Харлан са. — Изгледа по-малкия си брат със строг и предупредителен поглед. — Запази спокойствие.
Сейдж влезе първа. След нея неохотно пристъпваше Харлан, който изглеждаше смутен и несигурен. Сейдж силно прегърна по-големия си брат.
— Толкова е хубаво, че отново съм у дома. Никога преди Милтън Пойнт не ми се е струвал толкова прекрасен. Докато карахме насам през града, имах чувството, че в гърлото ми е заседнала огромна буца.
Всичките й думи до този момент бяха адресирани само към Чейс. Тя леко се извърна.
— Здрасти, Лъки. — Усмихната и великодушна, бързо прекоси стаята и го прегърна. — Как е ръката ти?
— Добре е — лаконично отвърна той. Ръката му все още бе в гипсова превръзка. — Радвам се, че се върна, дечко.
Чейс пристъпи напред и се здрависа с Харлан, който все още стоеше до вратата.
— Искаш ли малко кафе?
— Не, благодаря. Спирахме няколко пъти, докато стигнем от Далас до тук. — Погледна към Лъки с напрегнато изражение, а после се приближи към него. — Дяволски много съжалявам за ръката ти. Не исках да се случи нищо подобно.
— Аз нанесох първия удар, но смятах, че си го заслужаваш.
— Е, добре, сгрешил си — намеси се Сейдж, преди отново духовете да се разгорещят. — Не можете ли просто да забравите за това? Имаме да свършим много неща, далеч по-важни от личните ми взаимоотношения с Харлан. — После срамежливо додаде. — Всички вие, предполагам, ще изпитате истинско облекчение да разберете, че не съм бременна. Е, не съм. Сега можем ли да говорим по същество?