— Предложението ти ми изглежда разумно. — Чейс приближи стола си към нейния. — Разкажи ни какво си свършила.
През следващия един час тя ги запозна с резултатите от пътуването им, като се спираше с най-големи подробности както на неуспешните, така и на относително резултатните срещи.
— Харлан и аз сме убедени, че това е нашия пазар.
— Това са хората с големите пари? — намеси се и той. — Дори и да не разполагат със свободни капитали в момента, знаят как и от кого да ги получат.
Лъки хвърли един поглед на списъка с потенциалните им клиенти и подсвирна.
— Това наистина са най-големите риби в щата. Впечатлен съм.
— В началото се бяхме отчаяли — призна си Харлан. — Не успявахме да постигнем абсолютно нищо. И тогава, миналия ден — нали така, Сейдж? Нещата изведнъж се промениха. Хората, с които се свързвахме, започнаха да ни слушат много по-внимателно и да проявяват по-голям интерес.
Тя подръпна един кичур от косата си.
— Беше нещо като компенсация за причинените недоразумения и неприятности.
— Не те разбирам. — Чейс изглеждаше озадачен.
— Няма значение. — Тя махна с ръка, сякаш за да прочисти въздуха. — Всички компании в този списък са подготвени за по-нататъшни разговори. Следващата ни стъпка е да наемем адвокат, който да изготви стандартен договор, така че да сме готови да преговаряме в момента, в който някой ни позвъни. Преди да тръгнем от Далас, накарах Харлан да подаде молба за патентоване на изделието.
— На чие име?
Харлан сякаш се вцепени на мястото си и студено изгледа Лъки.
— На името на Тайлър Дрилинг. Аз може и да съм развратник, но не съм измамник.
— Просто попитах.
Чейс миролюбиво вдигна дясната си ръка.
— Престанете и двамата! — Обърна се към Харлан.
— Как стои въпросът със самата система?
— Бих искал да положим малко тръби и да я пробваме няколко пъти. Сигурен съм, че помпата ще заработи, но е добре да е напълно завършена, в случай че някой пожелае да види как работи. Разбира се, все още има нужда от брояч…
— Лъки може да ти помогне в това отношение — обади се Чейс. — Кажи му, Лъки.
— Докато вас ви нямаше, открих няколко възможности. Оказа се, че едно старо приятелче току-що се е заловило с компютърния бизнес. Точно в този момент е много зле и има нужда от пари. Мисля, че можем да сключим добра сделка с него, особено пък ако дадем поръчка за по-голям брой.
— Фантастично! — възкликна Сейдж.
— Междувременно — Чейс се обърна към Харлан — се срещнах с няколко от старите ни работници, които са готови да се заловят с каква да е работа. Имаме няколко акра свободна земя в ранчото, която можеш да използваш. Само ни кажи когато си готов и ние ще ти покажем мястото.
— Готов съм, но имам нужда от транспорт.
— Къде е твоят пикап?
— Издъхна в Остин — каза им Сейдж, която се бе изправила и закопчаваше папката си. — Устроихме му подходящо погребение. Хайде, Харлан, ще те оставя в града. Чейс, кой е адвокатът на Марси? Бих искала да се консултирам с него за договора колкото е възможно по-скоро.
Чейс й записа името на адвоката. Дадоха на Харлан няколко адреса, на които би могъл да намери надежден, но относително евтин пикап на старо. Предупредиха го и за местата, на които със сигурност щяха да го измамят. След това братята застанаха на верандата и се загледаха в отдалечаващата се двойка.
— Тя изглежда добре — отбеляза Лъки.
— Да, така е.
— Харлан наистина е голям куражлия, щом посмя да се върне с нея.
— Хмм.
— Не мога да не уважавам човек с такъв характер.
— Както ми каза Марси снощи — Чейс погледна брат си, — ние никога нямаше да разберем, че е спал със Сейдж, ако той самият не ни беше казал.
— Ами ако тя бе забременяла?
— Но това не се случи, слава Богу.
— Слава Богу — повтори и Лъки.
— Сега говорят помежду си само за бизнес.
— Наистина.
— Предполагам, че и да е имало нещо между тях, то вече е приключило.
— И аз така мисля.
Колата на Сейдж зави зад ъгъла и се изгуби от погледа им.
— Е? — попита Лъки. — Какво мислиш наистина?
— Мисля, че и двамата са силно влюбени един в друг и с всичка сила се борят срещу себе си.
— Даа — мрачно се съгласи Лъки. — И аз си помислих същото.
Хари, детективът от охраната, влезе в кабинета на Хардтек без предупреждение. Беше рано сутринта и работният ден все още не бе започнал. Хари знаеше, че шефът обикновено пристига в сградата доста преди зазоряване, за да поработи докато няма кой да го безпокои. Беше сигурен, обаче, че той нямаше да има нищо против негово то посещение.