— Какво научи? — попита Хардтек. Подаде ръка, за да поеме плика, който очакваше да получи от детектива.
Хардтек разкопча металните кламери и изсипа съдържанието му върху бюрото си. Детективът не беше кой знае какъв фотограф, но хората, които бе запечатил на филмовата лента, бяха съвсем ясно различими. Беше ги снимал няколко пъти, и все заедно. Хардтек изобщо не бе изненадан от това, което виждаше, но се постара да скрие реакцията си от служителя.
— Любовници ли са? — попита той.
— Трудно е да се каже, господин Хардтек. В единия хотел пренощуваха в обща стая, а на следващия ден се преместиха в друг хотел и си взеха отделни стаи.
— Интересно. Продължавай.
— И на двете места платиха сметките си в брой.
— Къде са сега?
Вчера сутринта напуснаха града. Проследих ги до Милтън Пойнт. Там и двамата се настаниха в дома на Тайлърови.
— Значи тя ни е казала истината?
— Точно така. — Накратко запозна шефа си с информацията, която бе успял да събере за Тайлър Дрилинг. Тя напълно съвпадаше с онова, което Хардтек вече знаеше.
— През последните няколко години бизнесът им никак не върви, но репутацията им е безупречна. Вторият син — наричат го Лъки — си е имал неприятности с федералните агенти преди няколко години. Бил е обвинен в умишлен палеж.
Хардтек рязко изправи глава. Изгледа служителя изпод свъсените си вежди, изисквайки повече подробности.
— Оказало се, че палежът е дело на някакви нехранимайковци. Сега са в затвора. Първата съпруга на най-големия син починала при автомобилна катастрофа. Било е злополука. Сега и двамата братя са женени. Момичето на снимката току-що е завършило Тексаския университет в Остин. Не е женена. Известно време е излизала с Травис Белчър от Хюстън. Заможно лекарско семейство. Нищо съмнително. Лори Тайлър, майка им, е вдовица от повече от пет години. Съвсем наскоро се е омъжила за местния шериф — стар приятел на семейството.
— По-порядъчни от това не могат да бъдат — обобщи Хардтек.
Детективът разбра намека и се приготви да си тръгва.
— Благодаря ти, Хари. Сигурен съм, че си извършил всичките си проучвания напълно дискретно.
— Абсолютна дискретност, сър.
— Направените от теб разходи ще ти бъдат платени. Обади се на секретарката ми по-късно днес. Както обикновено, ще разчитам, че ще запазиш в тайна поверителния характер на информацията.
— Разбира се, господин Хардтек.
Веднага щом детективът излезе, Грейсън Хардтек се върна към снимките, като замислено ги разглеждаше една по една.
На тях беше Харлан Бойд. Не можеше да има никакво съмнение в това.
Той ли беше изпратил момичето при него? Или може би тя сама бе замислила всичко? Какви бяха намеренията й? Да му продаде система за напояване, или да го изнудва? А не беше ли възможно да става дума за най-обикновено съвпадение? Може би момичето нямаше и най-малка представа за неприятностите, които му създаваше.
Хардтек вдигна глава и се загледа в портрета на жена си. Единствен той можеше да получи отговор на всички тези въпроси. Не можеше да изпрати свой пратеник. Трябваше да разбере какво става, дори и ако това означаваше отново да се стигне до неприятна конфронтация.
Натисна един бутон на телефона, получи външна линия, а после избра някакъв номер. Когато отсреща вдигнаха телефона, той излая заповедите си.
— Искам да подготвите самолета. Ще летя до Милтън Пойнт рано сутринта.
Затвори телефона и отново се върна към неясните снимки. Очите му се приковаха към образа на красивия мъж, разбил сърцето на жена му.
Конят на Сейдж закуцука към спрелия пикап.
— Здрасти. — Тя преметна крак през седлото и скочи на земята.
Харлан бе коленичил и внимателно изучаваше свързването на наскоро положените тръби. Бутна шапката си назад и погледна нагоре към нея.
— Какво има?
— Изпратиха ме да те извикам. Но на коня ми май му се заби някакво камъче в копитото. — Тя заобиколи коня, спазвайки предпазните мерки, които знаеше от дете, повдигна задния десен крак на жребеца и го погледна, като го държеше здраво между коленете си. — Хмм. Точно така.
Едно малко камъче се бе заклещило в копитото.
— Не мисля, че ще мога да го извадя без необходимите инструменти. — Тя съчувствено потупа коня по гърба. — Ще трябва да ме откараш обратно.
Сейдж се обърна към Харлан.
— Няма проблем. И без друго времето много напредна. Скоро ще се стъмни. Ей сега свършвам.
Докато той затягаше неизправното съединение, тя обиколи пикапа като подритваше гумите, както бе виждала да го правят братята й, макар че си нямаше и най-малка представа каква би могла да е целта на подобно упражнение.