Боец чу приближаващия кон секунди преди Джес и нададе леко предупредително изцвилване. Джес нямаше представа дали ще види Пекос или Гарнър и се усмихна леко, когато насреща му се появи Гарнър. Мъжът също го видя и дръпна юздите на коня си.
Гарнър изгледа внимателно Джес.
— Вие ли сте Пекос Пит?
Джес кимна.
— Не сте каквото очаквах. Клара Мей много ви похвали, но мислех, че ще сте по-суров тип.
— Нека видът ми не ви заблуждава — отвърна Джес. — Къде е момичето?
— В колибата.
— Дано да е точно такава, каквато ми я описаха, че да си струва идването дотук.
На Джес му се дощя да му смаже физиономията.
— Такава е, дори нещо повече.
— Да вървим. Трябва ми време да я пробвам, преди да я отведа в Сан Антонио.
Джес не можа да понесе това.
— Гадно копеле такова! — изсъска той. — Там, където отиваш, няма да водиш невинни жени незаконно през границата.
Намерението му беше да обезоръжи мъжа, да го върже и временно да го обезвреди, докато се върне заедно с шерифа. Но Гарнър имаше други намерения. Макар и да оцеляваше благодарение на бързата си мисъл и бързи реакции, търговецът на жени много късно разбра, че мъжът, застанал пред него, не е Пекос Пит. Посегна към пистолета си, но Джес беше по-бърз. Макар че не беше имал намерение да го убива, нямаше избор — или да го застреля, или да бъде застрелян. Стреля секунди преди Гарнър. Прицелът му беше точен; Гарнър така и не усети куршума, който го уби.
Ругаейки под нос, Джес извлече трупа настрани, да не се вижда. Нямаше време сега да го зарови, защото очакваше Пекос да се появи всеки момент. Прерови джобовете му и взе документите и парите, учуден, че намира толкова много пари в брой. Надяваше се Пекос да не е чул изстрела, но бързо съчини някаква история, за всеки случай. После, като потупа коня на Гарнър по задницата, го прати да препуска свободно накъм града. Когато Пекос пристигна, той седеше тихо и мирно на един камък и подрязваше ноктите си с ножа.
Пекос Пит дръпна рязко юздите, когато видя Джес.
— Ти ли си Мик Гарнър?
— Точно така — отвърна Джес. — Ти ли си Пекос Пит?
Пекос кимна.
— Май чух изстрел преди няколко минути. Нещо да знаеш?
— Ловци — каза Джес и сви небрежно рамене. — На твое място нямаше да се тревожа.
— Качвай се. Ще те заведа в колибата.
Джес веднага възседна коня си. Колкото по-скоро отведеше Ариел оттук, толкова по-щастлив щеше да бъде. Единственият му страх беше да не би тя да го издаде неволно, когато го види. Но нямаше никакъв начин да я предупреди. Трябваше да се надява на бога и на късмета си, за да доведе работата до успешен край.
— Идват — отбеляза Дилън, разположил се на прозореца в очакване Пекос Пит да се появи заедно с Гарнър.
Ариел чу тропота на копита и после стъпките на мъжа, който влизаше в колибата. Вътрешно се сви, питайки се какъв ли ще е този човек, който купува жени за публични домове. Сигурно беше жесток, извратен и по-подъл от змия, за да се занимава с такава долна работа. Мислено се приготви за най-лошото.
Това, за което не беше подготвена, беше Джес Уайлдър. Собственолично. И неузнаваемо красив. Запълни рамката на вратата с огромната си фигура, облечен така, както никога досега не го беше виждала. Изглеждаше нащрек, опасен и толкова желана гледка, че Ариел едва не изпищя, като го видя. Джес веднага я забеляза и сребристите му очи й отправиха мигновено предупреждение, на което тя моментално се подчини. Езикът й беше залепнал на небцето, краката й се тресяха под нея като желе. Толкова много въпроси просветнаха в мозъка й, че целият и мисловен процес се срути.
Какво правеше Джес тук? Откъде беше разбрал къде да я намери? Дали Мик Гарнър беше негов отдавнашен познат? Очакваше ли, че ще може да я отведе оттук, без Дилън да заподозре нещо? Ариел потърси отговорите и не намери нито един. Всичко, което можеше да направи, беше да се моли Джес да знае какво прави, да се моли за благополучно избавление, да се моли смъртта да не застигне нито един от двама им.
Джес намери Ариел с очи, забеляза бледнината й, виолетовите сенки под очите и израза на крайно отчаяние на лицето й. Погледите им се срещнаха, неговият изпращаше мигновено предупреждение, нейният отразяваше потреса й. Времето като че ли спря, докато Джес изпращаше безмълвното си предупреждение и Ариел го приемаше с едва забележимо кимване.