— Време беше вече — изръмжа Дилън. — Да не се загубихте?
— Бързахме колкото можахме — каза Пекос. — Ето това е Мик Гарнър. — И към Джес: — Това са приятелите ми Барт Дилън, Ганди и Тили Каулс.
— Здрасти — отвърна Джес, насилвайки се да остане спокоен. — Това ли е жената? — и кимна към Ариел.
— Ъхъ — отвърна Дилън. — Хубавичка е, нали?
— Малко е слаба за моя вкус. Да не сте я държали гладна?
— Добре я хранихме — намеси се Ганди. — Какво да правим, като не ще да яде много.
— Колко? — запита Джес, пристъпвайки направо към въпроса.
Дилън отвори уста да каже нещо, но Тили го изпревари. Когато станеше дума за сделки, тя се смяташе за далеч по-способна от тримата мъже.
— Седемстотин и петдесет долара — каза Тили и облиза устни с малкия си език.
— Какво! — възмути се престорено Джес. Не искаше да изглежда мекушав, действаше така, както смяташе, че Мик Гарнър би постъпил. — Седемстотин и петдесет долара за една кльощава жена?
— Струва си всяко пени — заяви Тили. — Девствена е и можете да поискате висока цена за първия път.
Докато дойдеше време Гарнър да научи истината, Тили възнамеряваше да бъде много далече извън обсега му.
— Девствена ли? — каза Джес, претендирайки, че това го е заинтересувало. — Петстотин, толкова най-много съм склонен да дам.
— Шестстотин и петдесет — предизвика го Тили.
— Шестстотин — отвърна Джес, готов да плати три пъти повече.
— Дадено — каза Дилън, страхувайки се, че ще провалят сделката, ако оставят Тили да продължи. — Ако те интересува, името й е Ариел Лийланд.
Джес се вгледа за миг в Ариел, кимна, отброи парите и ги пъхна в ръката на Дилън. Разбойникът моментално се обърна и се приближи към мястото, където Ариел стоеше и гледаше разиграващото се пред нея като в някаква мъгла. Хвана я за ръка и я привлече към себе си, достатъчно близо, за да й прошепне на ухото:
— Ако му кажеш, че носиш дете, и те върне, ще те убия. Ако си умна, няма да казваш на никого.
— Тя е вече моя собственост, махай си ръцете от нея — изръмжа Джес, не можейки повече да се сдържа.
— Само й казвах довиждане — сви рамене Дилън и се отдръпна. Мик Гарнър беше човек, с когото не искаше да си има разправии.
Ганди наблюдаваше събитията с озадачено изражение на лицето, взирайки се в Джес, сякаш се опитваше да си спомни нещо важно.
— Не сме ли се виждали? — запита той накрая.
Джес му изпрати смръщен поглед.
— Не и доколкото ми е известно.
— Странно, май си спомням… е, няма нищо, не е важно.
Джес се обърна и махна на Ариел.
— Хайде, жено, нямам цял ден. — И към Дилън: — Ами дрехите й?
Дилън посочи една торба, пъхната в ъгъла зад вратата.
— Няма много багаж, обаче можеш да вземеш това тук.
Джес кимна и взе торбата, очаквайки Ариел да го последва, без да й казва. Опита се да действа както би действал Гарнър, да не изглежда много снизходителен или загрижен. Ариел реагира бавно, трудно й беше да повярва, че наистина се измъква жива, без измамата на Джес да бъде разкрита и без никой да пострада. За миг се уплаши, че Ганди ще провали всичко, но за щастие паметта му изневери точно в необходимия момент. След като най-накрая осъзна, че е свободна да тръгне с Джес, тя накара вцепенените си крайници да се раздвижат.
Почти бяха излезли, когато Дилън извика подире им:
— Чакайте!
Ужас смрази Ариел и като видя как раменете на Джес се изправиха, тя разбра, че той беше подготвен за най-лошото.
— Конят й е отвън.
— Благодаря — подвикна Джес през рамо.
Заобиколи, без да бърза, към задната част на колибата, но в мига, когато се скриха, сграбчи Ариел през кръста, метна я на седлото, пъхна в ръцете й торбата и юздите и тупна животното по задницата. Бързо скочи на гърба на Боец и го пришпори моментално.
Ариел се вкопчи в юздите и препусна, почти престанала да диша, докато не се увери, че никой не ги преследва.
20
След петнадесет минути Джес намали дяволското темпо, което беше наложил, сигурен, че никой от колибата не е заподозрял нещо.
— Добре ли си, скъпа?
Сега яздеха един до друг, доста по-бавно и Ариел вече можеше да си поеме дъх.
— Добре съм, Джес, но как…
— Обясненията ще трябва да почакат, докато те отведа на сигурно място в Сан Антонио. Не мисля, че са ни проследили, но не искам да рискувам. Дори да заподозрат нещо, няма да посмеят да ни проследят до града, защото там могат да ги разпознаят.