Ариел кимна, умът й все още беше замаян от шока от внезапната поява на Джес. Какво се беше случило с Мик Гарнър? Откъде Джес беше разбрал, че е отвлечена? Откъде беше разбрал как да я намери? Защо никой от разбойниците не го позна? Едва когато видя в далечината очертанията на Сан Антонио, Ариел повярва, че е в безопасност. Беше с Джес, той я беше измъкнал от ситуация, с която тя най-вероятно не би могла сама да се справи, и, нещо много по-важно, той я обичаше достатъчно силно, за да тръгне да я търси.
Джес спря в покрайнините на града, вече спокоен, че опасността е отминала. Слезе от коня и протегна ръце към Ариел. Тя се плъзна в прегръдките му почти без усилие и той я спусна на земята. Но не я пусна от ръцете си; прегърна я здраво и я задържа плътно до себе си. Не му се искаше да я пусне.
— Сигурна ли си, че си добре, скъпа? Те не са… не са ти направили нищо, нали?
— Не са ме наранили, Джес — увери го Ариел.
— Когато те върна у дома, вече никога няма да те изпусна от очи, жено.
— Това предложение ли е, Джес?
— Дяволски си права. Веднага щом се погрижа за някои недовършени работи, ще се оженим в Уейко. Но първо искам да те настаня в хотелската стая, която наех в Сан Антонио снощи.
— Благодаря ти, че дойде, когато имах нужда от тебе. Има толкова много въпроси, които искам да ти задам, че не знам откъде да започна.
— Запази ги, скъпа, ще имаме много време по-късно за всякакви въпроси. Всичко, което искам точно сега, е да те прегърна и да те целуна, и да благодаря на бога, че ме доведе навреме при тебе.
Тя вдигна устни и посрещна неговите. Целувката му говореше красноречиво колко я обича, колко силно иска да я има, потвърждаваше обещанието му за тяхното съвместно бъдеще. Тя й говореше и колко се беше уплашил Джес за нея, разкриваше яростта му и чувството за безпомощност, когато беше научил, че Дилън я е отвлякъл. Телата им се срещнаха и се притиснаха плътно едно до друго, ръцете на Джес дръзко бродеха по хълмовете и долините, които толкова добре познаваше. Ариел го усети как набъбва и пулсира срещу нея през бариерата на дрехите им.
Джес пръв прекъсна целувката.
— Боже господи! Прости ми, скъпа, че съм такова егоистично копеле. Наистина дълго време бях без тебе. След всичко, през което си преминала, заслужаваш нещо повече от това, да те награбя още тук, насред прерията. Ще те настаня в хотела, ще можеш да вземеш топла вана и да се нахраниш прилично. Изглеждаш толкова слаба, сигурно не са те хранили.
Ариел си спомни причината за липсата на апетит през последните няколко седмици и се усмихна. Надяваше се Джес също толкова да се въодушеви, колкото и тя, когато научи, че любовта им е заченала дете. Щяха да се върнат в ранчото и… Умът и внезапно замря. Имаше ли ранчо? Законът щеше ли да подкрепи Кърк и да каже, че той напълно редовно е купил ранчото „Лийланд“? Това ли щеше да бъде краят на всичко? Нима си беше дала целия този труд за нищо? През останалата част от пътя до Сан Антонио тя остана мълчалива и замислена. Джес предположи, че е изтощена след дългото изпитание, и я остави на мислите й.
— Нямаш причина да се тревожиш, че ще изглежда неприлично двамата да сме в една стая — каза Джес, когато спряха пред хотела. — Регистрирах ни като госпожа и господин Джес Уайлдър. Така и така не след дълго ще се оженим.
Стаята беше удобна и Ариел погледна с благодарност към леглото. След като се беше свивала на земята през последните няколко дни, да спи в легло щеше да бъде истинско блаженство. Особено ако Джес бъде до нея. Тя се запита кога ли щяха да се върнат в Уейко. Нямаше търпение. Сега вторият й баща сигурно беше в ранчото и дано да беше уредил недоразуменията с нейната самоличност. Ариел знаеше, че той може би ще настоява тя да се върне с него в Сейнт Луи, но щом се оженеха с Джес, той повече нямаше да има попечителски права над нея.
За нейно смущение той почти веднага се заприготвя да излиза.
— Къде отиваш? — запита тя, докато той се преобличаше в обичайните си дрехи, панталоните от корав син плат, карираната риза и жакета.
Когато го видя да се съблича, тя помисли, че… Но щом той започна да се преоблича, тя се разтревожи.
— Казах ти, че имам някои недовършени работи, скъпа.
Да остави Ариел точно сега беше най-трудното нещо, което някога беше правил, но този път щеше да отсъства за съвсем кратко време.
— Тръгваш след Дилън! — каза Ариел, внезапно разбрала. — Дори няма да останеш достатъчно дълго, за да отговориш на всичките ми въпроси, нали?
— Няма да те оставя тази нощ, дива котка такава. Дори Дилън няма да ме измъкне от това легло довечера. Отивам при шерифа. Трябва да му се каже за Дилън и къде може да го намери. Нужно е време, за да се организира преследването.