— Толкова си топла и стегната, скъпа — изстена той срещу устните й. — Искам да те любя цялата нощ, по всякакъв начин, както един мъж може да люби една жена. Но ако продължиш да правиш това с ръката си, и двамата ще се лишим от него.
Ариел почервеня и моментално отпусна тази част от него, което се беше уголемила дотам, че ръката й вече не можеше да я обхваща. Джес потръпна и започна да мърда пръстите си, все още намиращи се дълбоко в Ариел. Отначало бавно, а след това все по-бързо, докато тя не започна да стене, да пъшка и да разплисква водата наоколо с дивото си мятане. Когато до кулминацията й оставаха само секунди, той извади пръстите си, повдигна седалището й и се вмъкна с нея с безпроблемна лекота. Двамата започнаха да се движат заедно, със слети устни, изкачвайки се по гребена на една невъобразима вълна, слели в едно цяло голите си тела.
Ариел стискаше раменете му с бясна сила.
— Джес, чувствам се сякаш… сякаш… о, господи!
— И аз го чувствам, скъпа. Дръж се, тук съм!
Тогава умът на Ариел се изключи и тялото й надделя, изстрелвайки я на върха на най-високата планина. Тя зачака Джес и той се присъедини към нея за една блажена вечност, докато и двамата не започнаха да се спускат обратно към земята. Ариел още не се беше свестила от любенето си с Джес, когато той я извади от ваната и я отнесе в леглото. С върховна нежност я подсуши с чаршафа. После сам се изсуши и се изтегна до нея.
— Аз съм най-щастливият мъж на земята.
Гласът му беше нисък и толкова изпълнен с любов, че на Ариел й се дощя да се разплаче.
— Нали не ме мислиш за прекалено дръзка или… или развратна, задето ти се наслаждавах така?
— Мисля, че си ненадмината. Малко мъже могат да намерят жена, която така съвършено да ги задоволява, както ти мене. Тялото ти е мое, също както моето е твое. Не се променяй. Това, което правим, е правилно и красиво, и великолепно. Обичам те, Ариел Лийланд.
— Обичам те, Джес Уайлдър.
Поспаха малко. Когато Ариел се събуди, беше тъмно и тя не виждаше нищо, само сребристия блясък в очите на Джес, който се беше подпрял на лакът и се взираше в нея.
— Време беше да се събудиш — каза той с глас, намекващ, че знае и по-приятни неща за правене от спането.
— Ти не се ли уморяваш?
— Не и когато жената, която обичам, лежи до мене в леглото без никаква дреха на себе си.
Той се надвеси над нея, внимавайки да не я смачка с тежината си. От дълго време беше буден, наблюдавайки Ариел, готов пак да се люби с нея, но не желаейки да я буди от дълбокия й сън. Беше готов… господи, беше готов, но искаше да разпали страстта на Ариел, докато се изравни с неговата. Започна да я целува, да я гали и прегръща, нито един инч от тялото й не остана незасегнат от еротичната му атака. Когато устните му намериха меката й женствена плът, тя извика. Отчаяно притисна главата му към себе си, когато чувствената агония на нежните му ласки я накараха да стене от болка и да трепери, искайки още.
Доближавайки ханша й до устата си, Джес, започна да я дразни с език и устни, докато тя не се разтрепери от готовност. После я накара да премине ръба на пропастта. Когато кулминацията я овладя, той се вдигна на колене и навлезе в нея. Започна да влиза и излиза с диви тласъци, докарвайки я до още по-невиждани висоти, докато той самият търсеше собственото си удовлетворение. Ариел затвори очи, изгубена във вихрушка от усещания, толкова интензивни, че й се искаше да избухне. Гласът на Джес дойде до нея сякаш от много далече.
— Погледни ме Ариел. Отвори очи и ме погледни. Искам да видя лицето ти, когато свършиш. Искам да видя страстта да избухва във виолетов пламък в очите ти. Искам да чуя въздишката на устните ти и да знам, че съм ти доставил наслада.
Очите й се отвориха, замъглени от страст и блестящи. Гласът й беше задавен и приглушен от прилива на удоволствие.
— Ти ми достави наслада, Джес, о… господи… ти… ми… достави… наслада.
Тогава думите станаха излишни и тя му показа но най-първичен начин колко великолепно удоволствие й беше доставил. Джес изчака, докато виковете й се превърнат в нежни хлипания, преди сам той да се отдаде на вълните на собствената си кулминация.
— Колко с часът? — запита Ариел по-късно, много по-късно.
— Не може да е по-късно от девет. Гладна ли си?
— Не, храната, която поръча, беше достатъчно, а и много вкусна. Време е вече да ми отговориш на въпросите. Искам да ми обясниш откъде разбра, че съм с Дилън, и какво стана с истинския Мик Гарнър.
Джес стана, запали лампата и приседна на ръба на леглото.