— Знаех, че имаш нужда от мене — каза той, учудвайки я с тези думи. — Усещах го в костите си. Затова се върнах в Уейко, без да изпълня обещанието си към Джъд. Най-накрая разбрах, че за мене няма нищо на света, което да е по-важно от тебе.
— Отказал си се да търсиш Дилън? — запита Ариел, невероятно смаяна.
Какъвто си беше упорит, тя не би очаквала от него да изостави търсенето или да направи компромис с идеалите си. Не и заради нея, изобщо заради никого.
— Казах ти, скъпа, няма съперничество между тебе и Дилън. Ти спечели безусловно. Когато стигнах в Уейко, Розали ми каза, че си изчезнала. Не бях на себе си от тревога и се опитах да убедя шерифа да обяви издирване. Но всички в града като че ли смятаха, че ти си Тили Каулс. Включително адвокат Бърнс и шерифът. Тези глупаци отказаха да повярват, че истинската Тили е продала ранчото и е отпрашила с парите.
— Никой ли не заподозря нещо, когато Тили замина? Това би трябвало да ги накара да се замислят.
— Тя им казала, че не искала да бъде там, когато нейният роднина пристигне от Сейнт Луи. Казала им, че се страхува, че вторият й баща ще настоява тя да напусне Тексас, и те й повярваха. Тъй като нямаше причина да я задържат, замина заедно с парите на Кърк Уолтърс. Страхувам се, че е опразнила и твоята банкова сметка, скъпа.
— Знам — въздъхна Ариел. — Хвалеха се пред мене. Сделката сигурно няма да бъде валидна, щом законът научи истината, нали?
— Не знам точно; съдията ще трябва да реши. Но аз ще направя всичко, което мога, за да се погрижа собствеността да ти бъде върната. Точно затова съм тук.
— Значи няма веднага да се връщаме в Уейко? — запита Ариел.
— Ти се връщаш. Аз оставам тук, докато се свърши тая работа с Дилън.
Ариел остана като гръмната. Нима Джес не беше казал преди малко, че вече не се чувства задължен да отмъсти за смъртта на Джъд?
— Не разбирам, Джес. Мислех, че си променил намеренията си относно Дилън.
— Говорих снощи с шерифа. Казах му, че ще го заведа до скривалището на Дилън. Той никога няма да го намери без моя помощ. Сега събира хора; тръгваме утре рано сутринта, след…
— И аз оставам — заяви твърдо Ариел, преди той да успее да довърши изречението си. — Ще се върнем заедно в Уейко.
— Не, скъпа, ти ще вземеш сутрешния дилижанс. Заминава в девет часа. Вече съм ти купил билет.
— Какво! Направил си го, без да се посъветваш с мене?
— Знаех, че няма да се съгласиш, така че въпреки всичко го направих.
— Защо, Джес, защо трябва да преследваш Дилън, когато току-що ми каза, че той вече не е важен за тебе? Защо просто не кажеш на шерифа как да стигне дотам?
— Говорех съвсем сериозно, скъпа, но това вече не засяга мене, а тебе.
Ариел сви вежди.
— Не ми направиха нищо. Можеш да ме… изнасилят или да ме убият, но не го направиха.
— Щяха да те продадат, за да станеш нещо, чиято съдба дори не може да се опише с думи. Знаеше какво възнамеряваше да направи Мик Гарнър с тебе.
— Знам, но не се осъществи. Не можеш ли да оставиш закона да се погрижи за Дилън?
— Не разбираш ли? Този път трябва да бъда сигурен, Ариел. Знам го къде е, знам как да го намеря и искам да бъда там, когато го заловят. У тях са парите ти, скъпа, и дори само поради тази причина не мога да си седя тихо и мирно и да рискувам Дилън отново да се измъкне.
— Не ме е грижа за парите. Ще призная, че ранчото е важно за мене, но и ти си важен.
— Да върнем парите на Уолтърс е единствената ни надежда да си върнем ранчото. Нищо няма да ми се случи.
— Тогава защо не мога да те изчакам тук?
Джес въздъхна. Знаеше, че ще бъде трудно, и на него това никак не му харесваше, не повече, отколкото на Ариел.
— Важно е да се върнеш в Уейко колкото може по-скоро. Вторият ти баща сигурно много се тревожи и шерифът също трябва да разбере какво се е случило. Може би адвокат Бърнс ще успее да оправи нещата и да си върнеш собствеността. Освен това, сигурно ще трябва да остана няколко дни, когато задържим Дилън. Ще има въпроси, на които трябва да се отговори, преди шерифът да ми предаде парите. Познаваме се отдавна с шериф Смит, той е добър човек, но Дилън толкова пъти ми се е изплъзвал в миналото, че вече не разчитам на никого освен на себе си, за да го заловя.
— Значи трябва да замина утре сутрин — повтори Ариел с безизразен глас.
— Ще дойда само един-два дни след тебе — обеща Джес.
— Ами ако те… ранят или нещо по-лошо? В колибата има трима въоръжени мъже и жена, която е не по-малко способна да извърши престъпление.
— Шерифът обеща поне трима мъже освен мене и него. Дилън и бандата му нямат шанс против петима ни. Виж, скъпа, свикнал съм да се грижа за себе си; правя го от години.