След час двамата влязоха в канцеларията на съдия Хари Уайът. Дребен и слаб мъж, на около четиридесет години, той се усмихна сърдечно, приветствайки Ариел.
— Ариел Лийланд, колко хубаво, че те виждам. Том и Уила с тебе ли са? Нямам търпение да дойда на сватбата ти другата седмица. Как е щастливият младоженец?
— Аз не се омъжвам за Дентън, съдия Уайът. Никога не съм давала съгласието си за този брак. Това беше нещо, за което настояваха мама и Том. Също и Дентън, предполагам. — Тя се обърна към Джес, който стоеше на една стъпка зад нея. — Това е Джес Уайлдър, мъжът, за когото ще се омъжа. Затова сме дошли тук. Искаме да ни ожените днес, сега.
— Ариел, това е твърде нередно — избъбри съдия Уайът. — Знаеш, че не можеш да се омъжиш без съгласието на родителите ти или поне без присъствието на единия от тях.
— Аз съм почти на двадесет и една години, съдия, достатъчно възрастна, за да вземам собствени решения. Срещнах Джес в Тексас и се влюбихме. Когато Дентън ме накара да се върна с него в Сейнт Луи, Джес ме последва.
— Какво ще кажат родителите ти за това? А вие, млади човече, защо толкова много бързате?
— Това, което каза Ариел, е вярно. Обичам я и бих предпочел да се оженим, преди да я отведа обратно в Тексас.
— Струва ми се, че трябва да помислиш за това, Ариел. Поговори с родителите си, преди да вземеш някакво решение. Има много време, няма нужда да правите нещо прибързано.
— Грешите, съдия, тъкмо времето е от значение — каза Ариел и се изчерви.
Разбирайки в какво затруднено положение изпада тя, Джес пристъпи напред, обви ръка около рамото й и я притисна плътно до себе си.
— Това, което Ариел се опитва да каже, съдия — обясни той без никакви церемонии, — е, че тя носи моето дете. Бихте ли предпочели детето да се роди като копеле, или ще ни ожените и ще го направите законно? Казвам ви направо, няма да допусна друг мъж да отглежда моето дете. Независимо дали ще ни ожените или не, ще отведа Ариел обратно в Тексас, където й е мястото.
Тя му хвърли унищожителен поглед, но той не трепна. Истината отначало можеше да изглежда болезнена, но обикновено донасяше трайни резултати.
Челюстта на съдия Уайът увисна. Едва след няколко секунди той си възвърна гласа. Честно казано, хареса му този нахален тексасец, който гледаше с обожание към Ариел и говореше без заобикалки. Съдията познаваше Дентън Добс и според него той не беше нещо по-добро от умряла риба, прекалено безцветен за Ариел Лийланд, блестяща млада жена, която познаваше от малка. Каква привлекателна двойка бяха Джес Уайлдър и Ариел и какви прекрасни деца щяха да имат!
— Трябва ли да предположа, че Том и Уила не знаят за вашето… състояние? — запита той.
— Не още — призна Ариел плахо. — Но щях да им кажа преди сватбата, така че да не ме насилват да го направя. Надявах се да не стане нужда, но те много държат да се омъжа за Дентън.
Съдия Уайът потърка челюстта си, внимателно претегляйки всички факти. И взе решение.
— Веднага ще приготвя необходимите документи.
След по-малко от час Ариел и Джес излязоха от канцеларията на съдията като законни съпрузи. По пътя към дома Джес спря и й купи обикновена златна халка — дори не бяха се сетили за това по-рано, — а после вечеряха в най-добрия хотел в града. Завариха голямата къща тъмна и студена, когато се прибраха на стъмване, но спалнята им беше уютна и топла. Любиха се отново, на воля, безброй пъти стигаха до границата и се връщаха, само за да започнат отново.
После заспаха.
След това се любиха отново и отново, последния път вече призори. Заспаха дълбоко, след като бяха вкусвали до насита от съкровищата на любовта.
Един писък събуди Ариел от безпаметния сън. Тя подскочи, чаршафът се свлече от голото й тяло и разкри гърдите й, все още зачервени от безкрайното любене, с щръкнали коралови зърна.
Джес се събуди по-бавно след часовете любовни удоволствия, на които беше посветил учудващата си енергия и безкрайното си наслаждение, за да потъне след това в отморителен сън. Но когато се разсъни, оцени ситуацията много по-бързо от Ариел, която не можеше да направи нещо повече от това, да гледа слисано пищящата жена, която стоеше на прага на стаята, търсейки опора в дръжката на вратата.
— Това майка ти ли е? — запита Джес.
Една черна вежда се вдигна въпросително нагоре и Ариел се ядоса, че той е така спокоен, когато тя цялата трепереше отвътре.
Кимна утвърдително. Но не можа да изстиска от себе си нищо повече от няколко несвързани възклицания.
— Мама… и Том… трябваше… да си дойдат… чак утре.