Джес изглеждаше малко обиден.
— Мислех, че небето е онова място, където те отвеждам всеки път, щом се любим.
— Много ли ще те затрудни да те помоля да ми покажеш отново, за да си съставя мнение? — запита Ариел, примигвайки с привидно невинно изражение.
— Небеса, ето ни, идваме — ухили се Джес, привличайки я в прегръдките си.
ЕПИЛОГ
Късното лято на 1876
— Поща, скъпа — извика Джес, влизайки в къщата. Тъкмо се беше върнал от града, където беше отишъл да купи припаси и да вземе получените писма. — Има писмо от майка ти.
Ариел го посрещна с целувка и когато се накани да грабне писмото от ръката му, той я прегърна през кръста, отказвайки да й даде писмото.
— Това не е никаква целувка. Я да видим как една съпруга посреща мъжа си по подобаващ начин.
И той я зацелува на воля, звучно и сочно, докато ръцете му се плъзгаха по седалището й и я притискаха плътно. Тя усети ерекцията му и се изкикоти.
— Джес Уайлдър, ти си непоправим. Опитай се да се държиш прилично пред дъщеря си.
— Джесика е много малка, за да знае какво правим, но вече е време да свиква Би трябвало още отрано да знае колко много се обичат майка й и баща й. Освен това — измърмори той — никога няма да спра да те целувам и прегръщам всеки път, когато ми дойде настроението. Това нещо ми харесва прекалено много.
Двамата погледнаха към люлката в ъгъла на стаята, където шестмесечната Джесика Уайлдър играеше с играчките си и гукаше. Косата й беше черна като нощта, а очите — зелени, като на майка й. Но омайната й усмивка беше същата като на Джес. Другите й атрибути си бяха изцяло нейни и толкова пленителни, че малцина устояваха на чара й. Джес обожаваше дъщеричката си и прекарваше с нея много време, колкото можеше да отдели, без да занемарява задълженията си. Освен Джес малкото момиченце беше най-важният човек в живота на Ариел.
Той я пусна с огромно нежелание.
— Прочети си писмото, скъпа. Аз ще забавлявам Джесика, докато ти видиш какво пише майка ти.
— Срещна ли Розали в града? — запита Ариел, отваряйки плика. — Джес я погледна и се усмихна.
— Разбира се. Щастлива е като чучулига. Каза да ти кажа, че след няколко дни ще дойде да види Джесика.
— Искаше ми се да е тук, с нас — въздъхна Ариел замислено. След като се върнаха в Тексас, Ариел се беше опитана да убеди Розали да дойде пак в ранчото, но тя беше отказала, настоявайки, че Лу Данси има повече нужда от нея, отколкото Ариел. Когато Ариел се запозна с Лу Данси, разбра колебанието на Розали; нямаше да се изненада, ако скоро се разчуеше за тяхната сватба. Лу обожаваше Розали и чувствата му бяха споделени. А децата му също бяха много привързани към нея, защото дълго време бяха живели без майка.
Когато Ариел каза на Розали, че е разбрала, че Пекос Пит е човекът, за когото тя се е омъжила преди години, и че сега е мъртъв, мексиканката я беше изгледала невярващо. Но когато беше осъзнала, че най-накрая е свободна, се беше разплакала. Това й настроение обаче не трая дълго; Розали не беше жена, която да живее с миналото или да мисли какво би могло да бъде то. Чувствата й към Пекос не бяха траяли дълго. Първо Бък Лийланд, а сега Лу Данси бяха изпълнили живота й с любов.
— Какво пише майка ти? — запита Джес, вземайки Джесика от люлката.
Ариел се съсредоточи върху писмото и нечетливия почерк на майка си. Когато свърши, на лицето й се изписа широка усмивка, която освети правилните й черти.
— Мама и Том идват в Тексас. Следващия месец.
— Какво! — ахна Джес невярващо. — Майка ти идва в Тексас? Какво ли я е накарало да промени мнението си?
— Дъщеря ни — каза Ариел с нескривана гордост. — Джесика успя да запълни пропастта, която остана, след като заминахме от Сейнт Луи. Мама иска да види внучката си, а Том иска да разгледа ранчото и лично да види с какво толкова се хвалим. И — прибави тя с лукава усмивка — да се увери, че се отнасяш добре с мене.
— Проклет да съм — изрече бавно Джес. — Никога не съм мислил, че ще доживея деня, когато Уила и Том Брейди доброволно ще дойдат в Тексас. Ако Джесика успя да направи това, какво ли биха постигнали две внучета? Може би трябва да започнем да се упражняваме, за да има какво ново да им съобщим, когато пристигнат.
— Джес Уайлдър, ти си един вечно готов бик — пошегува се Ариел. — Бих се обзаложила, че се упражняваш повече от всеки друг мъж в Тексас.
— Всеки ден от живота си благодаря на бога, че ми е дал съпруга, която ме харесва такъв — отвърна той, усмихвайки се с лукава наслада.
— Дръж се прилично, Джес. Искам да поговорим за гостуването на мама и Том, а не за това, колко често се любим. Нека направим парти, докато те са тук, да им покажем истинското тексаско гостоприемство. Имаме няколко добри приятели в града и семейството, което купи ранчото на Кърк Уолтърс, също ми изглежда доста симпатично. Бих искала да ги опознаем по-отблизо.