— Не си играй игрички с мене, Ариел — изстена Джес срещу устните й. Кога бе успяла да го омагьоса така? — Няма да ти направя нищо лошо. Казвали са ми, че съм добър любовник, ще бъда добър с тебе.
Устата му се впи в нейната с дръзка настойчивост, езикът му облизваше влажните й ъгълчета и в следния миг се вмъкна вътре, а тя ахна оскърбено. Започна да се бори с него, да го удря по гърдите, но това само разпалваше огъня в него. Слабините му набъбнаха, притиснаха се настоятелно към нейната мекота. Вече беше разкопчал корсажа й и си играеше с щръкналото зърно на едната й гърда. Посегна да разкопчае панталоните си, когато Ариел си възвърна дар слово.
— Безсърдечен негодник такъв! Как можеш да искаш такива неща след… след всичкото това! Нищо ли не чувстваш?
— Към онези копелета ли? Съжалявам, Ариел, не изпитвам нищо към тях, но точно сега изпитвам много чувства към тебе.
— А аз не изпитвам нищо към тебе. Сега се махай от мене, веднага.
Джес пое дъх и разбра, че Ариел казва истината. Тя беше ужасно уплашена и й трябваше време, за да се съвземе от шока. Явно не беше в настроение да прави любов и той щеше да бъде най-безсърдечният негодник на света, ако решеше да я накара насила, докато тя още се чувстваше зле. Ръцете му затрепериха, докато нерешително спускаше надолу полата й и закопчаваше корсажа й.
— Колко жалко да криеш тия красоти, но имаш право. Трябва да погреба Люк и Блеки и да намеря конете им. Има още няколко часа до зазоряване, по-добре е да поспиш.
Мисълта, че Джес може да я остави сама, изведнъж накара Ариел да изпадне в паника. Не искаше да бъде сама, не и тази нощ. Нуждаеше се от успокояващото му присъствие, но не така, както той искаше нейното. И тъй като вече не беше заплаха за нея, тя не искаше да остане без него.
— Джес, не ме оставяй… не искам да бъда сама точно сега. Остани при мене до разсъмване.
Джес сви вежди. Ариел искаше от него нещо, което не беше сигурен, че може да направи. Да седи до нея, да я докосва… колко още мъчения можеше да понесе един мъж? Но тя изглеждаше толкова привлекателна, така уплашена, че той не можеше да й откаже. Прегърна я необикновено нежно и я долепи до гърдите си.
— Спи, Ариел, в безопасност си; не трябва да се страхуваш нито от мене, нито от някой друг. Примирие. За няколко часа ще забравя коя си и ти направи същото.
Макар че тялото му тръпнеше от незадоволено желание, той се закле, че няма да я докосне. Не и тази нощ.
— Първо ми кажи защо Блеки и Люк не можаха да те убият. Видях ги да стрелят по одеялото ти.
— Нали не мислиш, че съм повярвал на тези разбойници? Знаех, че ще се върнат. Нагласих одеялото така, сякаш спя, и се скрих в мескитите да ги чакам. Оцелял съм досега, защото винаги съм бил предпазлив, и нямам намерение да се променям.
— Аз… радвам се, че не те убиха — каза сънено Ариел.
Джес не можа да измисли какво да й отговори.
— Спи, Ариел.
Тя кимна уморено, вече полузаспала. В последните няколко седмици беше преживяла повече превратности, отколкото другите добре гледани млади дами не биха преживели до края на дните си.
Слънцето хвърляше топлите си лъчи върху лицето на Ариел и я накара да замига, докато постепенно се разсънваше. Беше спала така дълбоко, така безметежно, че не беше разбрала кога Джес се е отделил от нея. Усети, че вярата й в мъжете се възстановява. Той беше толкова нежен, толкова внимателен тази нощ, че тя беше сигурна, че вече е разбрал грешката си и няма да я смята за Тили Каулс. Под въздействието на някакво чудо упоритият ловец на глави признаваше факта, че тя не беше в състояние да извърши всичките тези ужасни престъпления. И докато лежеше, размишлявайки над новото развитие на нещата, в полезрението й се появи Джес. Изведе два коня от мескитовия гъсталак, окръжаващ лагера им. Едва тогава Ариел забеляза, че тялото на Люк го няма. Беше благодарна, че Джес е станал рано и е заровил двата трупа, преди тя да се събуди.
— Радвам се, че си будна — каза Джес, като усети, че Ариел го гледа. — Благодарение на Люк и Блеки вече си имаш собствен кон. А аз имам още две награди, които да си потърся. Сто процента съм сигурен, че за главите на тия двама негодници има обявени награди.
— Поне няма да останеш с празни ръце — подметна снизходително Ариел.
— Какво, по дяволите, ми плещиш? — запита остро Джес.
— Ами… сигурно вече не мислиш, че аз съм Тили Каулс? — ахна невярващо Ариел.
— Не съм видял нищо, което да доказва обратното — беше предпазливият отговор на Джес.