— Изкушаваш ме, жено, ужасно ме изкушаваш.
Омагьосана, Ариел усети как устата му покорява нейната — гореща, влажна, свирепо властна. Езикът му напираше безпощадно, докато устните й не се разтвориха. Реагирайки жадно, Джес изстена гърлено и започна да опустошава сладката горещина на устата й. Ариел не усещаше нежност в целувката, нито истинска страст. Чувството, което го движеше, беше само огромен изблик на гняв. Трудно беше да прецени дали е насочен към нея или към самия него.
Ариел замря шокирана, когато Джес притисна хълбоците си към нея и тя усети възбудата му. После коравата му ръка обгърна гърдата й, силните му пръсти започнаха да мачкат нежната плът с дръзка настойчивост. Тя опря ръце в гърдите му и успя да освободи устата си.
— Махни си ръцете от мене — извика тя с растяща паника.
Джес внезапно осъзна как без малко щеше да започне да се люби с жената, замесена в убийството на брат му. На дръзкото му лице се изписа смущение и той я пусна така рязко, че Ариел залитна назад.
— Не знам какво има в тебе, жено, но ти просто подпалваш огън в панталоните ми. Върви да спиш, преди да съм си променил намеренията и да угася пламъците в това твое сладко телце.
Ахвайки възмутено, Ариел изгледа Джес с израз на дълбоко отвращение. Никога досега не беше срещала мъж, толкова ужасно непредсказуем, толкова коварен, толкова… толкова вбесяващо мъжествен! Първото, което щеше да направи, щом стигне във форт Уърт и изчисти името си, щеше да бъде само едно — да купи пистолет и да застреля този нахалник. Толкова беше вбесена. Но успя някак си да се успокои, обърна се с гръб към Джес и потъна в дълбок сън.
Форт Уърт беше последното голямо цивилизовано място между реките Брасос и Коу и каубоите го харесваха, защото там можеха да направят някоя добра сделка с търговците и да се почувстват като в „доброто старо време“.
Ето, пристигнахме — каза Джес, когато влязоха в града. — Каутаун. Казват му и „мястото, където почва Западът“. Иначе е наречен на генерал Уърт, който водел федералните войски в боевете против команчите.
— Не ми харесва особено — каза Ариел, докато двамата яздеха през прашния център на града.
Тя забеляза обичайните магазини и кръчми от двете страни на централната улица. Имаше много хора, магазините бяха пълни с пазаруващи каубои и местни жители.
— Оживено място и добър град — обърна се Джес към нея. — Роден съм във Форт Уърт и бях щатски шериф почти четири години. Брат ми беше заместник-шериф. И ти трябва добре да познаваш форт Уърт, нали с Дилън намерихте най-добрия начин да се измъкнете след обира на банката. Колко лошо, че Дилън те остави сама да поемеш вината.
— Ще изглеждаш много глупаво, Джес Уайлдър, като разбереш, че не съм Тили Каулс.
— Скоро ще научим, нали? — изрече Джес през зъби. — Историята, която ме разправи, няма да издържи, когато шерифът установи самоличността ти.
— Ако очакваш да ме познае по онази ужасна снимка от афиша, ще бъдеш ужасно разочарован.
— Нека той да реши — каза Джес, спирайки коня си пред канцеларията на шерифа.
Слезе и свали Ариел от седлото, преди тя да е направила и едно движение. Спусна ръце по талията й в странно нежелание да я остави да излезе от живота му. Знаеше, че е убийца и ограбвачка, и лъжкиня, но му въздействаше така, както никога никоя жена досега. Озадачаваше го и го плашеше. Ръцете му внезапно се отпуснаха. Хвана я за лакътя и доста грубо я дръпна по дървения тротоар към отворената врата на канцеларията на шерифа.
Мъжът, седнал зад бюрото беше над четиридесетгодишен, по-скоро набит, отколкото дебел, с гъста посивяла коса и рошави вежди. Изглеждаше достатъчно едър, за да се справи и с най-злия разбойник, и корав като бизонска кожа. Когато Джес и Ариел влязоха, той вдигна глава и интелигентните му сини очи пламнаха, щом зърна Джес.
— Джес! Джес Уайлдър, стари приятелю! Къде беше, по дяволите? Не си се мяркал скоро в Каутаун.
Стиснаха си ръцете. Ариел едва не изстена на глас. Как да очаква безпристрастно отношение от човек, който е приятел на Джес Уайлдър?
— Как си, Кейлъб? — ухили се Джес. — Създават ли та неприятности в Каутаун?
— Не и такива, с които да не мога да се справя — отвърна Кейлъб. — Но ако си искаш старата работа, със сигурност можеш да си я получиш обратно. Ади иска да идем на изток да се видим с дъщерята, а аз мисля, че това не е чак толкова лоша идея.
— Как е Ади? — запита Джес, спомняйки си с добро чувство за жената на Кейлъб.
— Бъбрива както винаги — изкикоти се шерифът.