— Н-не, документите и ценностите ми бяха откраднати от дилижанса. Но можете да телеграфирате на майка ми и втория ми баща в Сейнт Луи; те ще гарантират за мене.
— Дайте ми името и адреса и веднага ще пратя телеграма. Междувременно можете да се настаните в хотела.
— По дяволите, нима й вярваш?!
— Докато не се докаже нещо друго, Джес, нямам избор, освен да приема историята й.
— Шериф Хокс — каза Ариел притеснена, — аз имам много малко пари у себе си.
Тъй като й беше строго забранено да пътува до Тексас сама, Ариел беше взела само парите, които имаше под ръка Те бяха достатъчни за пътуването, но не и за нещо повече. Само малка част от тях бяха скрити в корсажа й, останалите бяха открадната. От писмата на адвоката Ариел знаеше, че баща й е оставил значителна сума на нейно име в банката в Уейко. Всички тези писма и други документи бяха сред нещата, открадната от дилижанса.
— Ако бъдете така добър да ми услужите с някакви пари, ще ви ги върна, когато стигна в Уейко. Баща ми ми остави преуспяващо ранчо и пари в банката. Може би ще можете да телеграфирате на господин Джейсън Бърнс, адвоката на баща ми, и да му кажете, че съм се забавила във форт Уърт.
— Ще се погрижа за телеграмите. А относно заема…
— Аз ще заема пари на Ариел — намеси се Джес, изпреварвайки отговора на Кейлъб.
От опит знаеше колко зле е платен градският шериф и не искаше Кейлъб да хвърля пари, от които не можеше да се позволи да се лиши. От друга страна, Джес беше спечелил доста много пари от награди през последните две години, но те седяха в банката и само събираха прах.
Кейлъб се изчерви, но видът му изразяваше благодарност. Преди Ариел да изкаже на глас протеста си, шерифът се обади:
— Защо не настаниш госпожица Лийланд в хотела, докато аз пратя телеграмите?
Джес кимна.
— Ще се срещнем тук по-късно. Ако има награда за двама разбойници на име Блеки Роу и Люк Уилкс, възнамерявам да си я прибера. Погребах ги някъде по пътя от Тексаркана. Но първо трябва да съобщя за нападението над станцията на „Бътърфийлд“. Индианците са отвели добитъка.
— Ранени има ли?
— Не. Тия негодници са искали само конете.
— Ако не греша, има по петстотин долара награда за всеки от двамата, живи или мъртви. Имаш ли доказателства?
— В дисагите. Имам и свидетел. — И той махна към Ариел. — Ония се опитаха да ме убият, за да се докопат до нея.
— Вярно ли е, госпожице Лийланд? — запита Кейлъб.
— Да — каза Ариел, потвърждавайки разказа на Джес. — Джес Уайлдър го бива с оръжията, признавам му го.
След няколко минути Ариел и Джес вървяха към хотела, докато Кейлъб отиваше към телеграфната станция, за да прати телеграмите. Но за огромно нейно съжаление той я държеше здраво за лакътя.
— Не ти искам парите — изсъска тя, издърпвайки ръката си от неговата, и спря рязко, като се обърна с лице към него. — Още не вярваш, че съм Ариел Лийланд, нали?
— Не. — Краткият му отговор казваше всичко. — Мръдни си задничето, имам и други работи да върша.
— Казах ти, не ти искам парите.
— Къде ще спиш? Какво ще ядеш?
— Имам малко пари. Дори улицата е за предпочитане, отколкото да приема нещо от тебе.
Сребристите очи на Джес светнаха опасно.
— Мога да те заведа у госпожица Джолийн. Не е толкова изискано, като в други публични домове, но сигурно няма да е от значение за жена, която не подбира с кого си ляга. Момичетата там печелят прилично. А пък — подразни я Джес, чудейки се защо я оставя така да му влиза под кожата — и на улицата не е чак толкова зле, ако искаш да си хванеш някой каубой. Доста каубои се навъртат наоколо.
Плътна червенина полази по шията на Ариел, оцветявайки бузите й, и изчезна в корените на косите й. Беше толкова разгневена, че дори слабите й усилия да говори свързано пропаднаха с гръм и трясък.
— Е, какво избираш? — продължи Джес. — Госпожица Джолийн, улицата или най-добрия хотел в града?
— Помолих шериф Хокс за заем, не тебе.
— Кейлъб не може да си позволи да ти заеме пари.
— А ти можеш, така ли?
Джес се ухили широко. Независимо колко я беше разярил този арогантен негодник, Ариел не можа да не се поддаде на мъжественото му привличане. Тръпка пролази по гърба й; изведнъж се уплаши от това, което изпита към него, от странния начин, по който докосването му караше тялото й да реагира. Как може човек да изпитва омраза и същевременно привличане?
— Не съм толкова беден, колкото си мислиш — осведоми я Джес. — Ловът на глави ми осигурява добри средства за живот.
— Обзалагам се — процеди през зъби Ариел. Отчаяно искаше да откаже парите на Джес, но беше твърде практична, за да позволи на гнева си да замъгли здравия й разум. — Ще си получиш парите веднага щом стигна в Уейко.