Двамата отново се запътиха към хотела. Но пак се наложи да спрат. Този път ги спря млада жена с подскачащи руси къдрици, сини очи и разкошни форми, съблазнително прикрити от муселинена рокля в бяло и розово. Тя изхвръкна от магазина и с възторжен вик се хвърли на врата на Джес.
— Върна се! Толкова ми липсваше, скъпи, наистина!
И за огромно смущение на Ариел привлекателната млада жена залепи една щедра целувка на устните на Джес. Това, което наистина я възмути, беше фактът, че той като че ли се зарадва на вулгарния жест на жената и на свой ред я целуна. После я отмести със смях.
— Дръж се прилично, Ели Лу, какво ще си помислят хората?
— Фу! Хич не ми пука какво си мислят — каза Ели Лу, нацупила устни. Долната й устна беше пълна, червена и чувствена. Ариел веднага я намрази. — Ще останеш ли?
— Бих искал да ти кажа, че търсенето ми е приключило, скъпа, но не мога — отвърна Джес.
Ариел замръзна. Скъпа. Джес я наричаше „скъпа“.
— Откажи се, Джес, нека законът се погрижи. Само си пилееш живота да търсиш убиеца на Джъд.
— Съжалявам, Ели Лу, не мога да го направя. Заклех се да закарам Барт Дилън и Тили Каулс пред съда и ще го направя.
Ели като че ли изведнъж забеляза Ариел, която стоеше малко зад Джес, свела очи.
— Коя е тя? — запита Ели Лу.
Огромните й сини очи се спряха на Ариел с враждебен поглед. Ариел се почувства неудобно.
— Това е… Ариел Лийланд — каза Джес, запъвайки се на името. — Дилижансът й се преобърнал. — Пропусна подробностите от срещата им и времето, което бяха прекарали заедно. — Водя я в хотела. Ариел, това е Ели Лу Додж. Баща й е собственик на магазина.
Ариел кимна учтиво, но Ели Лу нарочно пренебрегна жеста й и вирна чипия си нос.
— Ела довечера на вечеря, Джес, родителите ми много ще ти се зарадват, както и аз. Можем след това са се поразходим и може би ще те убедя този път да останеш тук.
Очите й обещаваха наслади, за които не смееше да говори.
— Приемам, Ели Лу — усмихна се Джес. — Но сега наистина трябва да вървя.
— Щом настояваш — отвърна Ели Лу. Острият й глас стържеше по нервите на Ариел. — До довечера.
Тя се надигна на пръсти и отново целуна Джес, поглеждайки към Ариел, за да види дали ги гледа. После се обърна и се отдалечи, полюлявайки предизвикателно хълбоците си.
5
Банята никога не й беше изглеждала толкова великолепна, помисли Ариел, протягайки се лениво във ваната, която беше поръчала в мига, щом Джес я остави тук. Стаята, която нае за нея, беше широка и удобна, макар и не чак толкова голяма като онези, в които беше отсядала в източните градове. Запита се колко ли ще струва отговорът на телеграмите, пратени от шериф Хокс. Нямаше търпение да напусне форт Уърт. Според пресмятанията й имаше скрити в корсажа точно толкова пари, колкото да си купи билет до Уейко, и може би още малко, за да купи и някакви дрехи.
Размишленията й бяха внезапно прекъснати от почукване на вратата. Тя каза „да“, защото помисли, че камериерката носи нови кърпи.
— Моля, оставете кърпите на стола, мога да се справя сама — извика тя през рамо.
Джес влезе в стаята, носейки под мишница вързопчето със скромните вещи на Ариел. Беше се отбил в управлението на компанията „Бътърфийлд“ и по пътя към бръснарницата си спомни, че нещата на Ариел са останали в дисагите му. Знаеше, че ще си ги иска. Можеше да ги прати по човек, но поради някаква неясна причина мисълта отново да види Ариел накара адреналина да запулсира по вените му. Това, което видя, влизайки в стаята, накара дъха му да спре.
Извадила единия си крак от водата, Ариел прокара ръка по стройния си прасец, оставяйки следа от разпенен сапун. Ръцете й бяха голи и изкусително закръглени, невинни, но съблазнителни. Гладките й гърди, сякаш от слонова кост, леко стърчаха над водата, а розовите им зърна го накараха да забрави, че законът издирваше тази непоносима сладка магьосница поради всякаква друга причина, само не и за да даде наслада на някой мъж. И ужасно му се искаше той да е този мъж.
— Много ме бива да трия гърбове — проточи лениво Джес. Гласът му беше дълбок и дрезгав, очите му бяха потъмнели от желание.
— Ти! — изфуча Ариел, скривайки се под водата, като остави да се виждат само главата и шията й. Или поне така предполагаше. — Излизай оттук.
Само смъртта би могла да накара Джес да не пристъпи напред, докато не се озова плътно до ръба на ваната. Дива възбуда го разтърси, когато погледна към Ариел. Всяка извивка, всеки прекрасно сложен инч от нея се виждаше съвсем ясно под повърхността на водата. Взря се в нямо благоговение в тъмния триъгълник, увенчаващ срещата на бедрата й. Желание запълзя в слабините му.