— Добре ме чу, излизай оттук. Веднага!
— Ще бъда щастлив да ти изтрия гърба — повтори Джес, изпращайки й дяволита усмивка.
Потопи ръка във водата и нарочно докосна бедрото й.
Ариел си пое дъх на пресекулки. Бушуващите чувства, които предизвикваше допирът на този мъж, я омайваха и плашеха. Може би не беше красив в класическия смисъл на думата, но беше дръзко привлекателен и буквално лъхаше на мъжка сексуалност. Ариел беше имала доста обожатели в Сейнт Луи, но никой не можеше да се сравнява с огромния, жизнен Джес Уайлдър. Особено пък Дентън Добс, мъжът, за когото майка й и вторият й баща се надяваха тя да се омъжи.
— Напълно съм способна да си измия гърба — изсъска тя, опитвайки се да скрие голотата си с тривката, която държеше в ръка.
Чу Джес да се изсмива, дълбоко търкалящ се звук в гърлото му, и тривката моментално й бе отнета.
— Дай ми сапуна.
— Глух ли си? Казах, че мога сама да си измия гърба. Моля те, излез, преди камериерката да се е върнала с кърпите.
Той сам бръкна да търси сапуна, улови го и насапуниса тривката бавно и с наслада.
— Ти си най-вбесяващият, най-дразнещият, най-непоносимият мъж, когото съм имала неудоволствието да срещна!
— А ти си най-упоритата, най-устатата, най-изнервящата малка дива котка, на която някога съм попадал. И си ужасно привлекателна жена, от розовите пръстчета на краката до розовите ти зърна, които така усилено се опитваш да скриеш.
Ариел ахна възмутена.
— Държиш се като уличник и със сигурност не си никакъв джентълмен.
— Никога не съм казвал, че съм — Той застана зад гърба й. — Ще се изправиш ли?
— Обещаваш ли да си тръгнеш, ако се изправя? Мога да викам за помощ.
— Но няма да го направиш.
Подигравателният му и саркастичен тон я накара да поиска да го цапне през лицето.
Победена, Ариел се надигна и кръстоса ръце пред себе си. Нямаше ли край дързостта на този мъж? Нима всички тексасци бяха толкова… толкова… дяволски твърдоглави? Тя трепна, когато усети тривката да докосва гърба й. Всички нервни окончания като че ли заживяха собствен живот от допира му. Дори през плата кожата й усещаше нежните му масажиращи движения.
— Е, толкова ли беше трудно? — прошепна Джес на ухото й.
Той знаеше, че нарочно я дразни, но не можеше иначе. Гневът и безсилието й само я правеха още по-красива и на него ужасно му харесваше да я дразни, да вижда как зелените й очи стават тъмни и заплашителни. Знаеше, че навлиза в потенциално опасна територия, че нарочно пренебрегва инстинкта, който го предупреждаваше да се обърне и да избяга колкото може по-далече от тази омайна малка чаровница.
Но този път той не послуша вътрешния си глас и какво стана? Какво го подтикна да се държи така нахално с Ариел Лийланд… или Тили Каулс… или както там се казваше? Отговорът беше прост, каза си той. Подтикваше го страстта. Искаше я, желаеше я; не можеше да си спомни кога някоя жена му е въздействала така, както нито му харесваше, нито пък точно сега имаше нужда от това. Животът му беше достатъчно объркан и без да се захваща с жена, която беше или изпечена лъжкиня, или невинна девица, изпаднала в неприятно положение. Страхувайки се, че може да се изкуши да потърси истината по най-първичния начин, познат на всеки мъж, Джес внезапно се изправи и излезе от стаята.
— Слава богу, време беше да си тръгнеш! — Ариел изви глава и погледна през рамо, шокирана от това че излизането на Джес я беше смутило. — Непоносима свиня — измърмори тя намръщено.
Все по-явно ставаше, че господ е пратил Джес Уайлдър на тази земя само за да й прави живота непоносим.
Когато след няколко минути пак се чу почукване на вратата, Ариел вече не повтори грешката си.
— Кой е?
— Камериерката, госпожице, донесох ви кърпите. Извинявайте, че толкова се забавих.
Ариел каза на момичето да влезе и я изпрати да си гледа работата, след като беше оставила кърпите на стола. След това поръча да й донесат вечеря в стаята и си легна. Пътуването с Джес Уайлдър я беше изтощило и умствено, и физически. Нека Ели Лу се оправя с него тази вечер, помисли си тя, чудейки се на противоречивите чувства, които гази мисъл предизвикваше у нея. Последната й мисъл, преди да заспи, беше наистина странна за девица, незапозната с тайнствата на любовта. Инстинктът й подсказваше, че Джес Уайлдър би бил прекрасен и страстен любовник, способен да даде на някоя жена изключително удоволствие. За съжаление, тя не беше тази жена — нито пък имаше изгледи да бъде.
Скоро този непоносим негодник щеше завинаги да излезе от живота й. Скоро тя щеше да управлява собственото си ранчо и да докаже на майка си и на втория си баща, че жената може да бъде компетентна точно толкова, колкото и всеки мъж, когато става дума да управлява ранчо и сама да се грижи за собствеността си. Хващайки се за тази спасителна мисъл, Ариел се унесе в сън, изпълнен с образа на високия сребристоок текеасец, който беше продал душата си на дявола.