На следващата сутрин Ариел преброи парите си и излезе от хотела, запътвайки се към канцеларията на компанията „Бътърфийлд“. Разочарована разбра, че дилижансът на компанията пътува само веднъж седмично до Уейко и го е изпуснала само за един ден. Когато разбра, че има достатъчно пари, за да си купи билет, благодари на агента и си тръгна. За щастие нямаше да се наложи да моли Джес за нов заем.
Беше почти пладне, когато Ариел наближи канцеларията на шерифа. Надяваше се той вече да е получил отговор на телеграмите, изпратени предния ден. Спря пред вратата, хвана дръжката, но точно в този момент дочу гласове през отворения прозорец. Единият беше на шериф Хокс, другият — на Джес Уайлдър. Ловецът на глави говореше с гневен тон:
— По дяволите, Кейлъб, тези телеграми не доказват нищо друго, освен че жена на име Ариел Лийланд е тръгнала от Сейнт Луи на 16 юни и може би е пътувала към Уейко, Тексас. Доколкото знаем, истинската Ариел е мъртва и погребана сред храсталаците. Тили Каулс е умна… много умна.
— Да му се не види, Джес, не съм знаел, че си такъв инат. Вярвам, че Ариел е тази, за която се представя. Дори онзи адвокат каза, че чакат Ариел Лийланд в Уейко. Какви доказателства още ти трябват?
— Нещо в тези телеграми идентифицира ли със сигурност Ариел Лийланд? — запита Джес.
— Не, но… какво, по дяволите, се мъчиш да ми кажеш?
— Виж, Кейлъб, защо не телеграфираш на майката на Ариел за положителна идентификация? Рождено петно, например, или нещо такова, което със сигурност ще ни помогне да разрешим тази загадка.
— Ако тази жена е Тили Каулс, как предполагаш, че е узнала всичко за Ариел и може да ни даде имената на майка й, на втория й баща и на адвоката в Уейко? — запита Кейлъб.
Джес замълча. Нямаше отговор. Вече нищо не му изглеждаше смислено. Толкова ли беше овладян от мисълта да хване убийците на Джъд, че вече не беше способен да различи доброто от злото, правото от кривото?
— Не знам, Кейлъб, просто не знам — призна Джес, разтърсвайки озадачено глава. — Но ако има дори малка възможност Ариел Лийланд да е Тили Каулс, няма да я изпусна от поглед, докато не науча истината. Посветих твърде много години от живота си да намеря убийците на Джъд, за да спра точно сега или да допусна грешка, която ще ме забави с месеци.
— По дяволите, Джес, какво искаш да направя? — запита раздразнено Кейлъб. — Не мога да държа жената тук без основателна причина.
— Само няколко дни, Кейлъб, докато телеграфираш за по-съществени данни.
— Съжалявам, Джес, просто не мога да го направя — отвърна Кейлъб. — Ще намина към хотела, като се прибирам довечера, и ще кажа на госпожица Лийланд, че ще я върна в Сейнт Луи със следващия дилижанс. Майка й и вторият й баща поискаха да я върна при тях. Май не са особено доволни, че е дошла в Тексас без тяхно позволение.
— Ти си шерифът — каза унило Джес. — Но тази женичка няма да иде никъде без мене. Ако поради някаква причина слезе от дилижанса по пътя към Сейнт Луи, ще знам, че не е тази, за която се представя.
— Както искаш, Джес, но този път сечеш не онова дърво, което трябва.
Ариел не чака да чуе повече. Беше свободна да си тръгне и нищо друго нямаше значение. Но със сигурност нямаше да се върне в Сейнт Луи. И не искаше такива като Джес Уайлдър да се мотаят наоколо й. Когато напуснеше форт Уърт, щеше да е без знанието на Джес или шерифа. И знаеше точно как ще го направи. Понеже не обичаше да губи време, се запъти към магазина.
Продавачът я изгледа доста учудено, когато тя поиска да купи момчешки дрехи и широкопола шапка. Покупката глътна всичките й пари, останаха й само един-два долара, за да вземе провизии и амуниции. Ариел не беше много запозната с оръжията, но сметна, че нещо подобно няма да й е излишно. Продавачът беше любезен, показа й как да зарежда, да се цели и да стреля с револвера „Смит и Уесън“. Каза й и как да стигне до Уейко, обяснявайки, че пътят е надлежно маркиран и удобен за пътниците.
Колкото до начина на придвижване, Ариел беше помислила и за това. Просто щеше да „заеме“ коня от конюшнята — онзи, на който беше пристигнала във форт Уърт и който някога беше принадлежал на Блеки Роу. Кон, дисаги, седло и всичко, което й трябваше — съвсем свободно можеше да си го вземе. Сметна, че Джес Уайлдър й дължи това заради всичките неприятности, които й беше причинил в последните няколко дни. След като плати покупките, тя взе вързопа и излезе от магазина. За свое съжаление се натъкна на Ели Лу Додж.