Ариел не искаше да приеме, че е възможно Джес в края на краищата да я открие. Когато разбереше, че я няма, щеше ли да си помисли най-лошото, че е Тили Каулс и е отишла да се срещне с Барт Дилън, запита се тя мрачно. И сама си отговори на въпроса — естествено, че щеше точно това да си помисли.
Без да позволява на мисълта за Джес Уайлдър да я безпокои или да я спира по някакъв начин, Ариел продължи по пътя си чак до смрачаване. Намери група дървета, удобни за подслон, и спря да пренощува.
Шериф Хокс остави нареждания на заместника си за през нощта и се запъти към къщи за вечеря. Тази вечер всичко беше спокойно, за разлика от събота вечерта, когато каубои от околните ферми идваха в града да пият и да буйстват. По пътя към къщи щеше да се отбие в хотела, за да осведоми Ариел за телеграмите, които беше получил в отговор на пратените предния ден. Освен това трябваше да й каже, че е уредил заминаването й за Сейнт Луи в съответствие с инструкциите, получени от майка й и втория й баща.
Кейлъб не можеше да преодолее упорството на Джес по отношение на красивата брюнетка и се питаше какво ли се е случило през тези дълги дни и нощи, когато двамата са били насаме. А понеже Джес си беше потаен, Кейлъб като че ли никога нямаше да научи. Да събереш тези двамата беше все едно да объркаш олио и вода. Джес беше убеден, че Ариел е Тили Каулс, въпреки че всеки глупак можеше да види, че Ариел не е обикновена разбойничка. Нито беше лека жена, каквато се знаеше, че е Тили. Джес Уайлдър беше прав за много неща, но това със сигурност не беше едно от тях.
Кейлъб спря пред стаята на Ариел с намерението да почука на вратата, но камериерката го спря.
— Госпожица Лийланд си почива, шерифе. Каза да не я безпокоим тази вечер.
Кейлъб се поколеба. Не знаеше дали да настоява да види Ариел сега или да изчака до сутринта, за да й предаде добрите новини. Ако не искаше да я безпокоят, значи със сигурност искаше малко усамотение, помисли си той.
— Ако видите госпожица Лийланд, кажете й утре сутринта да дойде в канцеларията ми — каза Кейлъб на момичето, преди да си тръгне. Ади беше обещала да направи ябълков пай и той не искаше да закъснява за вечерята.
Тази вечер Джес беше неспокоен. Помисли да отиде при Ели Лу, но промени намерението си. Поради някаква причина тя не му изглеждаше толкова привлекателна, както досега. Кога беше станала толкова властна, толкова обсебваща, толкова… досадна? И тъй като реши, че му трябва игрива компания за в леглото, той се запъти към къщата на госпожица Джолийн, избра си една приятна блондинка с живи сини очи, но после внезапно се отказа и си тръгна. Не му харесваше мисълта, че една зеленоока чернокоса жена се намесва в най-интимната част от живота му, но това си беше неоспоримата истина. Понеже беше много рано за лягане, Джес реши да се отбие при Кейлъб и Ади.
Ади Хокс беше весела жена на средна възраст, около четиридесетгодишна, с приятна фигура и пъргава стъпка. Беше родила четири деца и единственото оцеляло беше дъщерята, омъжена някъде на изток. Ади много му се зарадва и настоя непременно да опита ябълковия й пай.
Докато я нямаше в стаята, двамата мъже започнаха да си бъбрят.
— Мислех, че тази вечер ще ухажваш Ели Лу Додж — подметна Кейлъб.
— Още не съм готов да се установя, Кейлъб.
— Чух, че при госпожица Джолийн дошли много хубави момичета, не си ли ги опитал още?
— Кейлъб Хокс, засрами се! — нахока го Ади.
Тя тъкмо влизаше в стаята с пая за Джес и беше дочула думите на мъжа си.
— О, Ади, нали ги знаеш младите мъже.
Джес взе пая, мъчейки се да запази неутрално изражение.
— Той трябва да мисли за женитба и семейство, а не за забавления с леки момичета.
Джес едва не се задави в опита си да не се изсмее на глас.
— Точно това му казвах и аз, Ади. Това негово упорство да хване убийците на Джъд ще го състари без време.
— Знам, че Ели Лу Додж ти е хвърлила око, Джес. Няма да чака вечно — предупреди го добродушно жената.
— И не очаквам това от нея, Ади — отговори замислено Джес. — Фактически, радвам се, че зачекна въпроса. Няма да бъде честно към Ели Лу да я моля да ме чака. Дадох обещание на Джъд, докато кръвта му изтичаше, и имам намерение да го изпълня. Нищо и никой не е достатъчно важен, за да ме накара да наруша тържественото си обещание. Дори Ели Лу.
Поговориха още малко и Ади се извини, разбирайки, че двамата искат да останат насаме. Когато тя излезе, Джес подхвана темата, заради която беше дошъл.