Ариел нарочно избягваше фаловете, не искаше никакви разправии. Вече се беше напатила с Джес Уайлдър. Поклати замислено глава. Защо трябваше да мисли за този противен ловец на глави точно сега, когато беше на мили от него, запита се тя. Повечето време дори не можеше да го понася. Беше положил доста усилия, за да си спечели враждебността й. Мислеше я за жена, способна на грозни постъпки. Ако госпожица Ели Лу Додж го знаеше какъв е в действителност, нямаше да го иска.
Но защо това негово красиво, ъгловато лице непрекъснато се появяваше пред очите й, за да я дразни и да я измъчва? Той беше толкова арогантен, толкова самоуверен… толкова непреодолимо мъжествен! Ариел сякаш усещаше присъствието на всяка възбуждаща частица от него. Надявайки се никога повече погледът й да не попадне на лицето на Джес Уайлдър.
Джес потегли от форт Уърт рано сутринта, малко след Ариел. Не си направи труда да купува провизии, възнамеряваше да спре в някое градче по пътя и там да купи каквото му трябва. Смяташе, че ще открие следите на Ариел, когато излезе извън града, но изобщо нямаше представа какво ще прави с нея, когато я открие. Само знаеше, че няма да изпусне от погледа си тази малка дива котка, докато се не увери, че наистина не е Тили Каулс. Но ако се беше запътила на север вместо на юг, към Уейко, той си залагаше главата, че е тръгнала да търси Барт Дилън.
Джес измина цял час път в северна посока, без да хване следите на Ариел по прашния път. Отначало у него възникна смътно подозрение, което обаче все повече се затвърждаваше. Ако Ариел — предпочиташе да мисли за нея като за Ариел, а не за Тили — наистина беше имала намерение да тръгне на север, щеше ли да каже на някого? Джес знаеше, че тази женичка е умна, прекалено умна, за да оставя насоки… освен ако не бяха нарочно подвеждащи. Каква игра играеше тя? Дали беше излъгала, за да не тръгне той след нея? Джес обърна Боец в противоположна посока и препусна към форт Уърт. Щеше да разнищи тази история със сигурност.
Шериф Хокс не можа да му помогне. Не знаеше какво да мисли, когато научи за внезапното заминаване на Ариел. Но тъй като нямаше причина да я задържа тук, не можеше и нищо да направи. Така каза на Джес, когато той нахлу в канцеларията му следобеда същия ден.
— Остави я, Джес — посъветва го Кейлъб. — Продължавай да търсиш Барт Дилън, щом трябва, но се откажи от Ариел Лийланд.
— Съжалявам, Кейлъб, не мога да го направя. Може да пропусна единствения си шанс с Барт Дилън, ако се откажа толкова лесно от Ариел.
След малко Джес излезе от канцеларията на шерифа. Ели Лу го видя от другия край на улицата и му махна. Той зачака приближаването й със зле прикривано нетърпение.
— Джес, къде беше снощи? Чаках, чаках, но ти не дойде. Уплаших се да не си напуснал града, без да ми кажеш.
Джес се изчерви виновно. Точно това беше направил, без да помисли за нея.
— Съжалявам, Ели Лу — извини се той. — Снощи имах работа с шериф Хокс.
— Все имаш работа — нацупи се Ели Лу. — Вече се уморих така да влизаш и да излизаш от живота ми. Ако не знаех, че Ариел Лийланд има намерение да напусне града, щях да сметна, че мислиш повече за нея, отколкото за мене.
Джес наостри уши.
— Какво знаеш за Ариел?
— Знам, че сте прекарали няколко дена заедно… сами. Нещо, което удобно пропусна да ми споменеш.
— Откъде знаеш?
— Ариел ми каза.
— Видяла си я? Къде?
— Сблъскахме се пред магазина вчера. И… си поговорихме. Тя каза, че много скоро щяла да замине.
— Спомена ли къде отива?
— Не. Защо? Важно ли е?
Очите на Ели Лу го изгледаха с подозрение.
— Сега не мога да ти обясня, Ели Лу, но трябва да разбера къде е отишла Ариел и да я догоня.
— Джес Уайлдър! — изправи се застрашително Ели Лу, сложила ръце на кръста. — Ако тръгнеш да гониш тази жена, край! Омръзнаха ми твоите скитания — цели две години. Ако бях умна, щях да се омъжа за Ричард Лонг. Поне си стои у дома и не намира разни предлози, за да ме изоставя.
— Може би трябва да го направиш, Ели Лу — изрече бавно Джес. — Не съм свободен да посветя живота си на една жена, докато не видя убийците на Джъд или мъртви, или зад решетките. Съжалявам, ако съм те подвел. Ти заслужаваш нещо по-добро.
Ели Лу зяпна смаяна.
— Джес, не искаш да кажеш това!
— Съжалявам — измърмори той отново. — Трябва да вървя, Ели Лу. Ще ти бъде по-добре без мене, независимо дали ще се омъжиш за Лонг. Той е добър човек. Би могла да попаднеш и на по-лош.
Докосна периферията на шапката си, завъртя се и се отдалечи, оставяйки Ели Лу да стои, отворила уста в смаяно неверие.