Влезе с учудващо лека стъпка в магазина. По едно време мислеше, че Ели Лу е жената, която иска, че е именно жена, която ще внесе стабилност в живота му. Бъдещето му с тази девойка беше повече или по-малко сигурно, докато не срещна Ариел. За негово огромно съжаление Ариел бързо овладя мисълта му, независимо дали това му харесваше или не. Всичко в нея беше съвършено, от сладко закръглените й извивки до изкусително чувствените й устни. Животът му вече не беше същият, след като я срещна. Тя бе впръскала в него възбуда, каквато не бе усещал от години.
Джес бързо накупи провизиите, които му трябваха, и като че ли между другото запита продавача за вчерашното посещение на Ариел.
— Да, наистина, господин Уайлдър, дамата беше в магазина, вчера следобед. Странна работа — добави той замислено. — Купи момчешки дрехи и пистолет. Дори не знаеше как се стреля — завърши продавачът.
Това съвпадаше с разказа на конярчето за „момчето“, което беше взело втория кон.
— Тя каза ли нещо? Какви са плановете й, искам да кажа?
Продавачът помисли малко и каза:
— Питаше как се стига до Уейко. Не си спомням да е казала нещо друго.
— Много съм ви задължен — благодари му Джес и хвърли на тезгяха една монета, за да плати покупките.
— За какво е всичкото това, господин Уайлдър? — извика продавачът подир излизащия Джес.
— Няма нищо общо с вас. Но много ми помогнахте.
След десет минути Джес беше приготвил дисагите и потегли на юг. Уейко, мислеше си, докато яздеше мълчаливо. Да не би Дилън да е в Уейко? Или пък тази малка дива котка наистина отива да получи ранчото, завещано на Ариел Лийланд? Скоро, много скоро щеше да открие истината, каза си той замислено. Нямаше на света такава хитра жена, която да излъже Джес Уайлдър. Тили или Ариел — по един или друг начин той щеше да стигне до истината.
В края на втория ден Ариел престана да се озърта, сигурна, че Джес Уайлдър или си е измил ръцете и е престанал да се занимава с нея, или е тръгнал на север по лъжливата следа, която му беше подхвърлила. Както и да е, вече се беше отървала от упорития ловец на глави. Този противен човек не искаше да се предава, дори и когато истината просто му крещеше в лицето. Но накрая нещата тръгнаха по нейному, помисли тя зарадвана. Само ако времето беше неин съюзник и не беше толкова горещо. Тя изтри с ръкав потта, която капеше от челото й. Тексас беше изпаднал под властта на юлските горещини. Още преди пладне температурата скочи, а следобед Ариел направо се топеше под безмилостното слънце. Светкавици прорязаха вечерното небе, но дъжд така и не се изля. Дори вятърът не донасяше облекчение, а само сушеше кожата й, докато не започна да я усеща като пергамент, опънат върху костите.
Тази вечер Ариел бе приятно изненадана да открие поток, сред чиито тесни брегове още течеше вода. Не беше дълбок, но имаше достатъчно вода, за да измие задушаващия прах от тялото си. Копнееше за порядъчна баня в истинска вана, но това щеше да почака, докато стигнеше в ранчото си. Вече нямаше търпение. Ужасно й се искаше този кошмар да свърши и да може да започне живот на фермерка, да научи всичко, което трябва да знае, за да стане най-добрата фермерка в Тексас.
Тя стъкна малък огън, доволна от лекотата, с която го направи. Чудеше се защо ли майка й толкова ненавижда този огромен, див щат, защото, ако трябваше да бъде честна, на нея самата никак не й беше страшно в това враждебно обкръжение. Тук, в прерията, можеше да бъде самата себе си, да прави каквото си иска, да бъде свободна от всяко мъжко господство. Цял живот щеше да бъде благодарна на баща си, че й беше повярвал, че може да управлява наследството си без външна намеса. Малко жени на нейната възраст имаха възможността да бъдат независими.
Ако майка й и вторият й баща се бяха наложили, тя щеше да си остане в Сейнт Луи и да се омъжи за скучния Дентън Добс, за когото възбудата се състоеше в разходка с кола извън града в слънчев неделен следобед. Слава богу, че беше имала достатъчно смелост да си опакова нещата и да замине. Беше наследила от баща си доста повече, отколкото някой можеше да помисли. Баща й й беше писал безброй писма през годините, докато беше живяла в Сейнт Луи. Всяко от тях беше изпълнено с описания на ранчото и на всекидневните проблеми, възникващи при управлението на това доходно начинание. Бък Лийланд я беше посетил няколко пъти, докато тя растеше, и й беше разказвал истории за Тексас, докато Ариел не започна да се чувства част от това място. Ако беше останала в Сейнт Луи, бъдещето й щеше да бъде зачеркнато. Слава на бога, че беше взела нещата в свои ръце, преди да стане много късно, за да избяга от строгите стандарти в едно общество, където жените бяха принудени да търпят капризите на мъжете.