Клонче! Ариел замръзна, пръстът на спусъка автоматично се напрегна. Изпращяването на клонче означаваше нечие присъствие. Нима Дилън и приятелчетата му са разбрали, че е жена, и са се върнали? Нямаше да я изненадат отново, закле се Ариел, прицелвайки се в тъмното. Изведнъж изневиделица изникна човешки силует, мъжки силует. Доста едър мъж… с широкопола шапка. Дилън! Той трябва да беше. Никой друг не знаеше, че тя е тук. Пистолетът в ръцете й трепна, изтощението и страхът я хвърлиха в паническа треска. Мъжът пристъпи напред, тя трепна и неволното й помръдване накара пистолета да изстреля шест куршума със светкавична бързина.
— Господи Исусе! Едва не ми откъсна топ… ушите, Ариел!
— Джес! Дяволите да те вземат, Джес Уайлдър! Как смееш да се промъкваш така?
Джес влезе в малкия кръг, образуван от светлината на огъня.
— Какво, да му се не види, правиш тук в тъмното със зареден пистолет?
— Какво изобщо, да му се не види, правиш ти тук? — върна му въпроса Ариел.
— Господи, трепериш като лист! Какво се е случило? — Джес клекна до нея, полека взе пистолета от ръцете й и го остави на безопасно разстояние.
— Помислих… помислих, че са се върнали.
— Да са се върнали? Кои? Какво е ставало тук, Ариел?
— Дилън.
Джес я изгледа като ударен от гръм.
— Дилън е бил тук? Мамка му и късмет! — Кипна от яд, че е бил толкова близо до разбойника, но го е изпуснал. — Сам ли беше?
— Не. С него имаше двама мъже. Пекос и един друг, Ганди.
— Ганди Рийз. И двамата са обявени за издирване. — Той се вгледа внимателно в Ариел. — Защо Дилън не те взе със себе си?
Яростта и разочарованието накараха Ариел да избухне.
— Твърдоглаво копеле такова! Кога дебелата ти глава ще проумее най-после, че не съм Тили Каулс? Защо според тебе седя тук с пистолет в ръката и ме е страх, че Дилън може да разбере, че не съм момче, и да се върне? Ако бях Тили Каулс, щях ли нарочно да крия от Дилън коя съм? Използвай мозъка, който господ ти е дал, Джес Уайлдър!
Джес никога не беше я виждал така разярена. Изглеждаше толкова смешно, седнала тук в тези размъкнати панталони, навлякла огромно за ръста й палто, с широкопола шапка, нахлупена върху блестящата й черна коса. Досмеша го. Беше толкова омагьосан от Ариел, от начина, по който гневът караше зелените й очи да искрят, а дребното й тяло да трепери в прекалено широките дрехи, че тя го хвана неподготвен и се хвърли върху него в пристъп на неконтролируема ярост.
Неподготвен и неподозиращ, Джес падна на земята, съборен от внезапната атака на Ариел. Тя се стовари върху него и той изкрещя от болка, когато ноктите й се забиха в лицето му.
— Ах, ти, дива котка такава! Какво, по дяволите, правиш? Искаш да ме одереш ли?
— Ако това трябва, за да вкарам малко акъл в главата ти — изпъшка тя, удряйки гърдите му с юмруци.
Освестил се след внезапната атака, Джес хвана ръцете на Ариел, дръпна ги над главата й и я търкулна под себе си. Тялото му, горещо, твърдо и жадно, притисна нейното към коравата, изгорена от слънцето земя. Тя се задърпа, овладяна от паника, когато усети тялото на Джес да реагира на нейното по начин, който едновременно я възбуждаше и плашеше. Неоспоримо сексуалната му реакция излизаше далеч извън границите на скромните й познания за случващото се между мъже и жени, и я караше да жадува да научи още.
Изведнъж Джес се наведе и плени устата й. Мъжествеността му реагира инстинктивно и бързо, разпъвайки тесните му панталони, и дръзко опря в корема и. Странно треперене избухна ниско долу в корема на Ариел и тя отново започна да се бори, за да избяга от неумолимата пламенност на Джес. Но усилията й бяха напразни.
Отначало в целувката му нямаше нищо нежно. Наистина чувството, което го подтикваше, беше гняв. Устните му се прилепиха безмилостно към нейните, търсейки отговор с почти отчаяна страст. Борейки се да овладее положението, Ариел беше решена да не позволи този възбуждащ я мъж да я пречупи или да я накара да спре да му се противопоставя. Твърдата земя под тях се превърна в бойно поле, двамата се търкаляха насам-натам, като всеки се бореше да овладее положението и никой не искаше да отстъпи дори инч в борбата си за надмощие.