Ариел усети разликата, когато целувките на Джес станаха по-нежни. Усети ги изведнъж изпълнени с такава страст и мекота, че почувства как гневът й се оттича от тялото, усети вкуса на настоятелната жажда, която запълваше празнината, оставена от гнева му. Той беше като нашественическа армия, изискваща пълно подчинение, каквото Ариел се закле, че няма да допусне. Ако и когато допуснеше мъж да я има, щеше да бъде защото тя го желае, а не защото мъжът го изисква.
7
Наистина ли желаеше Джес Уайлдър, запита се Ариел. Искаше ли го така, както жена желае мъж? Достатъчно силно ли го искаше, за да се предаде. Да се предаде ли? Не! Решително не! Нямаше да се предаде. Ако позволеше тази близост да се задълбочи — а точно сега тя не беше сигурна дали иска, — щеше да бъде равностойна размяна. Имаше нещо взривоопасно между нея и Джес Уайлдър, нещо, което тя не можеше нито да отрече, нито да пренебрегне. Тази експлозия между тях беше неизбежна; беше предопределено от мига, в който се срещнаха. В началото Ариел опозна само ледения гняв на Джес, но сега познаваше и адския огън на страстта му.
Изведнъж Джес разтърси мислите й с безпощадното нахлуване на езика си. Еротичната атака не приличаше на нищо, което Ариел беше изпитвала досега, или на нещо, което в бъдеще щеше да изпита с друг мъж. Беше пътуване в непозната територия, навлизане в неизвестното и тя изведнъж закопня за онова изключително познание, което само този огромен, корав ловец на глави можеше да й даде. Но искаше това да стане според нейните условия.
Отново се затъркаляха и този път Ариел се озова отгоре. Без предупреждение Джес пусна ръцете й. Когато устните им се разделиха, за да могат да си поемат дъх, той изръмжа:
— Бори се с мене, ако ти е воля, но не ми казвай, че не искаш.
— Не знам какво искам, Джес Уайлдър, освен правото сама да взема решение.
— Нека ти помогна да вземеш правилното решение, скъпа — изпъшка Джес в агония, толкова силна, че целият трепереше.
И отново я зацелува, устата му беше гореща и настоятелна, езикът му сякаш стигаше душата й. Опита се да я премести под себе си, но Ариел упорито се възпротиви, удряйки с юмруци по гърдите и раменете му, притиснала с крака тесните му хълбоци, отказвайки да се подчини на намеренията му.
Джес издаде дълбок гърлен стон, ръцете му се впиха в ризата й, започнаха да разкопчават копчетата, за да потърсят и намерят копринена, гладка плът под тънкия плат, скриващ гърдите й. Ариел почувства ръцете му да галят голата й плът, дланите му бяха грапави, но болезнено възбуждащи. Устните му се отделиха от нейните, за да се прилепят към шията й. Тя усещаше как той смъква ризата от ръцете й, как я съблича през главата й и я хвърля настрана. И как устните му обгръщат гърдата й, как езикът му се плъзва по зърното, изтръгвайки от устата й приглушен вик.
Джес се отдели от нея и се вгледа в изкушаващата плът, разголена пред пламналия му поглед. На лунната светлина гърдите й изглеждаха като от слонова кост, обагрена в розово, високи и твърди, с плътни и стърчащи зърна. Той взе едното набъбнало връхче в устата си, започна да го смуче и да го дразни; в това време ръцете му трескаво се опитваха да смъкнат панталоните й. Но тъй като тя все още седеше отгоре му, задачата беше почти непосилна, затруднявана още повече от упоритата съпротива на Ариел. С рязко движение, което я свари неподготвена, Джес размени мястото си с нейното и я притисна под себе си.
— Проклет да си, Джес Уайлдър, няма да те улесня!
— Не съм си го и представял. — Нямаше нужда да вижда лицето му, за да знае, че се усмихва. — Ще правя любов с тебе, малка дива котка. Още ли искаш да се бориш с мене?
Най-накрая той успя да се добере до панталоните й и ги смъкна.
Преди устните му отново да пленят нейните, Ариел намери време само за кратък отговор:
— Не знам.
Целувката му не беше нежна — нищо у Джес Уайлдър не беше нежно. Той беше дързък, безсрамен, див, груб и твърдоглав, но неведнъж я беше защитавал и успокоявал с учудващо разбиране и… да, дори с нежност. Наистина ли искаше Джес Уайлдър да се люби с нея? Ако трябваше да бъде съвършено откровена пред себе си, отговорът щеше да бъде решително „да“. Трябваше ли да се стопи в ръцете му и да го остави да прави каквото той иска, запита се тя с леко огорчение. По дяволите, не! Джес я беше нарекъл дива котка и тя щеше да му покаже, че не може да направи от нея послушно домашно котенце.
Целувката му като че ли продължи вечно, ръцете му бродеха свободно по тялото й, сякаш за да запомнят гладкостта на кожата й и изкусителните очертания на фигурата й. Изведнъж Ариел реши, че Джес Уайлдър вече достатъчно се е разпореждал по своему с нея. Възползвайки се от разсейването му, тя го претърколи и отново се озова отгоре. Възседна го и започна да смъква дрехите му, искаше и той да бъде гол като нея. Не виждаше причина, поради която Джес да остане напълно облечен, докато нейното голо тяло беше в негово разпореждане, за да прави с него каквото си иска. Джес енергично се освободи от палтото и ризата си.