Вече беше много късно. Ръцете му сами потърсиха гърдите й и започнаха да си играят със зърната. Той повдигна глава и взе в уста едно от набъбналите връхчета, замилва го с грапавата влажност на езика си, засмука го леко и после отне болката с целувка.
Когато първоначалната болка стихна, Ариел трепереше от страстта, която Джес пораждаше у нея. Тялото й вибрираше от странни усещания, вече по-скоро удоволствие, отколкото болка, и тя бързо възприе ритъма, откривайки кои движения й създават повече наслада. Устата на Джес продължаваше да държи в плен зърната й, докато ръцете му, плъзнали се към талията и после към седалището й, я вдигаха и спускаха по цялата му дължина. Изведнъж тя се озова под него и той започна отново да влиза и да излиза от горещата й, набъбнала от удоволствие плът.
Ариел се рееше в небесата. Пламтеше цялата. Копнееше за нещо, което още не можеше да достигне.
— Джес! Какво става?
— Правиш го чудесно, скъпа. — Думите му излязоха като приглушен стон. — Нека те отведа там. Ще усетиш, когато дойде мигът.
Мигът за какво, питаше се Ариел, задъхана и стенеща, усещайки, че е застанала на ръба на една огромна мистерия. Страстта на Джес, който приближаваше до кулминацията си, малко я стресна, но скоро подтиците на собственото й тяло я накараха да забрави всичко друго освен непосилната жажда, която я владееше. Започна като недоловима искра в слабините й, която се засилваше и разрастваше, докато завладя изцяло тялото и душата й. Джес изпусна тържествуващ вик, когато усети Ариел да трепери и чу вика й.
Краят дойде като експлозия в него. Той се изви, застина за миг, после се отпусна и главата му легна на гърдите й. Тя бе изцедила от него едновременно страстта и гнева. Сега в ума му имаше само една мисъл. Изглеждаше твърде невероятно Тили Каулс да е девица. Той се вгледа в лицето на Ариел с благоговение и неверие. Скоро щеше да съмне и можеше вече да я вижда ясно. Очите й още бяха тъмни от страст, устните й бяха подути от целувките му.
— Ти си ужасно страстна за девственица — изрече той бавно. — Но… знам със сигурност, че бях първият. Имаш много да обясняваш, жено.
Надигна се и се отмести от нея, усещайки се странно оголен, когато се дръпна от топлото й тяло.
Ариел усети същото и веднага посегна към дрехите си. Трябва да беше полудяла, че допусна това да се случи. Но ако не беше постигнала друго, поне беше убедила Джес, че наистина е Ариел Лийланд.
— Какво има да обяснявам? — запита тя, наблягайки на всяка дума. — Ако мозъкът ти беше динамит, нямаше да стигне да си взривиш и носа. Казвах ти дни наред, че не съм Тили Каулс. Ако не беше толкова твърдоглав, щеше веднага да разбереш. Тили Каулс и Барт Дилън още са на свобода.
Джес се почувства объркан. Мислеше, че всичко му е ясно, но нищо не беше такова, каквото изглеждаше. Ариел не беше Тили, Тили не беше Ариел, а истината беше, че току-що беше отнел девствеността на една жена, която изобщо не му беше работа да съблазнява.
— Ариел, не знам какво да кажа — изрече той, разпервайки безпомощно ръце.
— Да кажеш, че съжаляваш, би било добро като начало.
— Съжалявам за недоразумението, но не и за това, че се любих с тебе. Беше неповторимо, скъпа. Сега защо не започнеш от началото и да ми кажеш какво правиш в Тексас и защо пътуваш сама.
— Няма ли първо да се облечеш? — Тя не можеше да мисли, докато Джес седеше необлечен пред нея, явно изобщо несмущаван от голотата си.
Ленива усмивка се плъзна в ъгълчето на устата му.
— Това притеснява ли те?
— Д-да, не съм свикнала да гледам съблечени мъже.
Тя се обърна настрана, докато Джес се напъхваше в панталоните си. Ако трябваше да бъде напълно откровена, гледката на голото му тяло предизвикваше чувства, с които не беше подготвена да се справя.
— Няма защо да се притесняваш, Ариел, няма да те докосна отново. Не и ако не искаш — добави Джес. — Но трябва да признаеш, че и двамата получихме удоволствие.
— Това няма нищо общо — каза Ариел с отпаднал глас. Нямаше представа защо толкова силно беше реагирала на любенето си с Джес. — Но си прав за едно. Всичко назряваше много отдавна помежду ни. Сега, когато излезе от телата ни, всеки може да си тръгне по пътя и да забрави този злощастен епизод. Ти имаш да ловиш разбойници, аз имам да управлявам ранчо.
— Сега съм облечен, така че може да се обърнеш. Разкажи ми за ранчото.
— Баща ми умря преди шест месеца и ми остави това ранчо на юг от Уейко, край река Брасос. Майка ми не искаше и да чуе да живея в Тексас и телеграфира на адвоката на баща ми да продаде имота въпреки моето желание.