— Защо баща ти и майка ти не са живеели заедно?
— Мама мразеше Тексас и отказа да живее там с татко. Разделиха се, когато бях дете, по-късно се разведоха. Татко идваше всяка година в Сейнт Луи да ме вижда. Много го обичах. Преди шест месеца го пробол бик и той умрял от инфекция. Когато научил, че ми е оставил ранчото, реших да оправдая доверието му и да стана най-добрата фермерка в Тексас.
— Голямо начинание за дребосък като тебе. Обзалагам се, че още нямаш двайсет и една.
— Д… да, скоро навърших двайсет. Но това не означава, че не мога да управлявам ранчо — добави Ариел с леко войнствен тон.
Джес я изгледа от глава до пети.
— Май можеш да направиш почти всичко, което си наумиш. Добре ме обработи.
Ариел се изчерви. Какво означаваше това?
— Значи напусна Сейнт Луи без позволението на майка си?
— И мама, и Том, вторият ми баща, категорично се възпротивиха на намерението ми да дойда тук. Казаха, че Тексас не е място за почтени млади дами. Трябва да призная — каза тя унило, — че доколкото това, което преживях дотук, показва нещо, те отчасти са имали право. Но пропуснаха да забележат колко твърдо съм решена да изпълня желанието на баща си и да успея като фермерка.
— Възхитително, но не много умно — забеляза Джес. — Да пътуваш сама решително не е добра идея. Особено за жена, която не знае нищичко за живота или за управляването на ранчо, или как да се грижи за себе си.
Ариел му хвърли смразяващ поглед.
— Не съм дете! Мога сама да се грижа за себе си. И мога да се науча как се управлява ранчо. В писмата на баща ми имаше много съвети и сведения за живота в ранчото. Чувствам се като в свои води.
— Не каза ли, че майка ти е обявила ранчото за продан?
— Не е нейно, за да го продава.
— Но ти си непълнолетна — напомни й Джес.
— Няма значение, ранчото е мое. Трябва да съм осведомена за продажбата. Затова бързам да стигна в Уейко, преди господин Бърнс да го е продал по нареждане на майка ми.
Джес се загледа в Ариел, обмисляйки решението си.
— Ще те заведа обратно във форт Уърт. Можеш да хванеш дилижанса за Сейнт Луи.
— Да се връщам в Сейнт Луи? Да не си полудял? Стигнах чак дотук и няма да се върна като някое непослушно дете. Освен това, сега Тексас е моят дом.
— Майка ти и вторият ти баща ще се безпокоят. Телеграмата на Кейлъб сигурно им е изкарала акъла. Искат да се върнеш у дома.
— Няма да се върна у дома, Джес — каза Ариел с непоклатимо убеждение в гласа. Беше решила; нищо не можеше да я накара да промени решението си. — Отивам в Уейко. Татко искаше да наследя ранчото му и ще покажа на света, че съм способна сама да управлявам работите си. Ще телеграфирам на мама, когато стигна в Уейко. Не се тревожи, Джес. Няма да те държа отговорен за нищо от това, което се случи между нас. След като се разделим, вече няма да се видим и няма да си спомняме за… за нищо — добави тя с лека тъга.
Замислено изражение се изписа на лицето на Джес. Думите й предизвикаха у него реакция, която го смути. Никога вече да не види Ариел? Това ли беше желанието му? Нямаше да му бъде лесно да я забрави, след като се бе любил с нея. Дори не беше сигурен, че иска това.
После си спомни тържественото обещание, което беше дал пред умиращия си брат. Докато не видеше Барт Дилън и Тили Каулс зад решетките, в живота му нямаше да има място за жена като Ариел Лийланд. Две години се беше задоволявал със случайни проститутки, като смяташе, че един ден ще се ожени за Ели Лу Додж. Странно. Сега не можеше дори да си спомни как изглеждаше тя или да се сети поне за една причина, поради която беше искал да се ожени за нея. Изведнъж остро осъзна изпитателния поглед на Ариел и се обърна настрани.
— Заспивай, Ариел, има още време да подремнем.
— Какво ще правиш?
— Имам много да мисля.
— Ще… ще си тръгнеш ли, преди да се събудя?
— Няма.
Доволна, тя се изтегна на одеялото си, внезапно почувствала огромно изтощение. Мъжът, когото мислеше, че мрази, и може би още мразеше, я беше направил жена. И по всяка вероятност никога повече нямаше да го види. Но защо това не й беше безразлично?
8
Възхитителният аромат на врящо кафе бавно събуди Ариел от дълбокия й сън. Тя чу Джес да се движи насам-натам и отвори очи. Видя го наведен на огъня да бърка нещо в някакво котле. Черна сянка личеше по брадичката му, изглеждаше така, сякаш не беше спал цяла нощ… което си беше самата истина. Той като че ли усети погледа й, обърна се и бавна усмивка раздвижи ъгълчетата на устата му.
— Кафето е готово.
— Още си тук.
— Казах ти, че няма да си тръгна.
Ариел го изгледа скептично.
— Не си ми дал много основания да ти вярвам.