— Ако говориш за снощи…
— Говоря за всичко, което се случи между нас, още откакто се срещнахме. Ти отказа да повярваш на една проста истина, излагаше ме и ме унижаваше, и това не е всичко. Аз… дори не съм сигурна дали те харесвам.
— Имаш странен маниер да показваш нехаресването си — отвърна Джес с мрачна веселост.
Ариел почервеня неудържимо.
— Ако беше джентълмен, нямаше да ми напомняш за… за… грешката ми.
— Грешка ли? Скъпа, когато се любихме, и двамата го искахме. Ти си същинска дива котка в леглото. Ако бях джентълмен, щях да се извиня, вместо да искам да бях имал време пак да те любя.
— Това няма да се случи отново — натърти Ариел, засегната от думите му. — Най-вероятно никога повече няма да се срещнем. — Заболя я при мисълта, че и тя желаеше Джес също толкова силно, колкото и той нея, и всъщност се бе търкаляла с него като разгонена кучка.
Майка й би се ужасила. Ариел подозираше, че дори баща й не би одобрил това, ако беше жив. Държанието й спрямо Джес Уайлдър беше шокиращо. Единственото й извинение изобщо не беше извинение. Този мъж беше невъзможно арогантен, великолепно мъжествен, лишен от всякакъв морал и излъчващ такъв неподправен сексапил, че Дентън Добс би трябвало да се скрие вдън земя. По всичко личеше, че Джес Уайлдър беше мъж, когото всяка почтена жена трябваше да избягва.
— Май си права — потвърди Джес, избягвайки да я погледне в очите. Не че се срамуваше от това, което беше направил, но го беше страх да не би Ариел да улови искрицата чувство, което той не можеше да потисне. — Всяка секунда, която губя, все повече приближава Барт Дилън до мексиканската граница.
— Още ли имаш намерение да го преследваш?
— Заклех се над тялото на брат си. Ще го хвана. Може да не е утре или след месец, може би дори и догодина, но ще го пипна.
— Не искам да те задържам, Джес. Мога и сама да стигна до Уейко.
— Сигурно можеш, но Уейко и на мене ми е на път. Ще се погрижа да стигнеш там жива и здрава и ще си тръгна. Дилън няма как да е набрал много преднина.
Ариел не посмя да отговори. От една страна, искаше й се да остане още малко заедно с Джес, но от друга страна, тази перспектива я излъчваше с ужас. Не можеше да си позволи да се обвърже с мъж, отдал се на отмъщение и насилие. Джес Уайлдър беше свикнал нещата да стават по негова диктовка, освен това беше женкар и твърдоглавец.
Нарече онова, което стана снощи между тях, „правене на любов“. Но на нея й изглеждаше по-скоро като експлозивен сблъсък на волите. Колкото повече се бореше тя с него, толкова по-решителен ставаше той, докато помежду им не избухна насилие — такова насилие, което доведе до… Най-унизителното преживяване в живота й… и най-стимулиращото. Мразеше Джес Уайлдър заради начина, по който я караше да се чувства, заради това, че се опитваше да я подчини, че я караше да го желае до болка.
— Не ми трябва компанията ти, Джес Уайлдър! — каза тя ядосано. — Върви и прави каквото трябва. Желая ти късмет.
— Стига си джафкала насреща ми, опитвам се да направя каквото трябва, но ти ужасно ме затрудняваш.
— Нямаш понятие какво трябва и какво не трябва — озъби му се Ариел. — Още от самото начало си ми един огромен проблем, Ако не беше толкова упорит, отдавна щях да съм стигнала в Уейко.
Хапливите й думи отскочиха от твърдата му черупка, без да го засегнат.
— Ако не упорстваше толкова да правиш каквото ти скимне, щеше да си останеш в Сейнт Луи, където ти е мястото.
Ариел отвори уста, за да отговори по подходящ начин, но изведнъж набърчи нос и запита:
— Какво гори?
— По дяволите! Питките! Знаеш как да разсейваш мъжете.
— А ти знаеш как да дразниш жените.
След като изгълтаха прегорелите питки и боба, двамата продължиха по пътя към Уейко. Джес вече не обелваше и дума за намеренията си, но не бързаше особено да се раздели с нея и да си тръгне по пътя. Ариел остана с впечатлението, че ще трябва да понася непоносимата му компания през целия път до Уейко.
Направиха малка почивка на обед, после продължиха и вечерта спряха да лагеруват под сянката на едно плато. Джес уби два заека и приготви разкошна вечеря със сочното им месо. Този път се погрижи да не прегори питките. Двамата почти не си проговориха. И той, и тя не искаха да се поддадат на импулсите си, осъзнавайки, че ако подемат разговор, това ще доведе само до размяна на сърдити реплики и неверни обвинения… и много по-дълбоко чувство, което до момента бяха докоснали само повърхностно. Изтощена от безсънната нощ, Ариел си легна веднага след вечеря.
— Лека нощ — обърна се тя към Джес, който седеше край огъня, замислено взрян в догарящите пламъци.
Той само изхъмка в отговор. Тя сви рамене, обърна се и почти веднага заспа. Само земетресение би могло да я събуди.